Празнуваме Бабинден по нов стил

На 8 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден. По стар стил празникът се отбелязва на 21 януари, а по нов - на 8 януари.  В миналото бабите, като опитни жени, изпълнявали ролята на акушерки, помагайки на младите нераждали невести. Някога, бабата акушерка ставала рано и посещавала къщите, където е изродила дете. Носела бяла и червена вълна, лепяла ги с мед като коса момиченцата и като мустаци и брада на момченцата - благославяла ги да остареят и побелеят, хвърляла жито, давала им да близнат медец и изричала:

"Да се червите като таз вълна,
да се гоите като просото,
да се роите като кошерът."

Желка Михова започва работа като акушерка през 1962 година в родилния дом в аксаковското село Ботево в екип със санитарка и лекар на повикване.  Днес, тя с носталгия ми посочва сградата на родилното, ей там, на баира - празна, обрасла с растителност, от единия край дори е започнала да се руши. В тази сграда преди години  са проплаквали по 7-8 деца на ден - не само от Ботево,  а и от селата Оборище, Бояна и Генерал Киселово. 

Първото бебе проплаква в ръцете на леля Желка, когато е едва на 22 години. Тя обаче не помни първото раждане, защото не може да забрави онова другото, на детето, което не проплаква, защото идва на бял свят в клинична смърт. Днес същото това дете вече е голямо момче, благодарение на акушерката, която тогава не се е отказала да му даде втори шанс за живот и да се превърне във втората му майка:

"Инжекции, кислород и всички възстановяващи процедури приложихме, но безуспешно. Майката гледаше  всичко това и казва - остави го, акушерке, то е умряло, цялото е побеляло, без признаци на живот. След 45 минути отведнъж бебето пое въздух и  се оживи. Минаха 12 години. Пътувах с автобуса,  а пред мен седеше жена с едно хубаво и чернооко момче. В един момент майката се обърна към мен и каза - сине, обърни се и погледни тази жена - това е жената, която те върна на този свят. Този случай ми е останал завинаги и когато се сетя, винаги ми се появяват сълзи. "