Непрестанно се молете и за всичко благодарете! Този призив на апостол Павел припомни Варненският и Великопреславският Митрополит Йоан в Страстната седмица
На старобългарски "страст" е "страдание". По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Исус Христос в Ерусалим за Пасха до смъртта му са наречени "страстна седмица". Приближавайки се към кулминацията на тази седмица, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
На Велики понеделник Исус Христос влязъл в Ерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на Ерусалим.
На Великата сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.
Разпети петък е Денят на великите страдания на Исус Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
Великата събота е Ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража (вечерта в петъчния ден - тогава църквата отслужва Опело Христово).
На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е започнал от залез слънце на съботния ден. След полунощницата в църква свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.
И тази година традиционно Държавният архив във Варна ще се включи в инициативата „Европейска нощ на музеите и галериите 2024“. Той ще бъде отворен за посетители безплатно от 12.00 до 18.00 часа. Програма тази година е под надслов „Ново приключение на всеки кръгъл час“ и включва: 12 ч. – посещение на архивохранилище на Държавен..
Арт инсталация на Яна Дамс представя Археологическият музей във Варна от 23 май. В нея съвременното изкуство се среща с най-старото златно съкровище в света. Позлатените скулптури отразяват символичното значение на златото в различните култури и изненадващо разкриват повторяемостта и преоткриването на формите, поясняват от културната институция...
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна, се включва в Европейската нощ на музеите на 18 май 2024 г. със събития, изкушаващи почитателите на изкуствата в морската столица. Ще бъде отворена за посещение постоянната експозиция, разположена на втория и третия етаж в сградата на Галерията, която проследява художественото развитие на..
И тази година Музеят по история на медицината ще се включи в Нощта на музеите. Посетителите ще имат възможност да присъстват на демонстрации и експерименти, подготвени от учени и студенти на Медицинския университет във Варна. ПРОГРАМА: • 18:00–18:30 – откриване с музикално изпълнение от Александър Петров и изпълнение на студентски мажоретен състав..
„Синята планета“ е озаглавена изложбата живопис на смолянския художник Станислав Станчев-Бебето в галерия Тереза Зиковска тази вечер от 18:30 ч. „Това е една поетична и емоционална изложба“ – така я представят от галерията. Авторът не е правил изложба от 2016 г., защото отдава приоритет на реставраторската работа. Заедно със своята дъщеря Татяна..
От 24 май започва второто издание на най-големия форум за съвременно визуално изкуство у нас БУНА. Във форума са предвидени 26 изложби, 14 пърформанса, 7 намеси, лекции, музика и различни преживявания. Темата на тазгодишното издание на БУНА — “Природата на връзките”, е посветена на екологията. Патрон на фестивала е министърът на околната среда и водите..
На 84-годишна възраст ни напусна режисьорът Злати Златев, оставил дълбока следа в историята на българското куклено изкуство, дългогодишен директор на Държавен куклен театър - Варна. Тъжната вест съобщиха негови колеги. "Благодарни сме за щастливите години, в които бяхме заедно – години на творчески успехи и незабравимо приятелство! Винаги ще го помним..