Ангел Карадаков: След вируса ще ценим повече общуването

Поколението на 90-те не помним опашки пред магазините за храна, празните рафтове и сега всичко това, което виждаме от една страна стряска, от друга си казваш - какъв е смисълът на целия живот, който живеем? Защото консуматорското общество ни беше завъртяло в една ос, в която се интересувахме прекалено много от материалните неща. Това сподели в предаването "Новият ден" младият богослов Ангел Карадаков, главен редактор на сайта dobrotoliubie.com. Сега, вкъщи можем да се запитаме какъв е смисълът на живота ми  и как искам да го живея? Защото, ако смисълът е само да ям и да пия, това на мен не ми е достатъчно, каза още Карадаков:

И на вас, и на вашите слушатели! Христос Воскресе! Най-сетне доживяхме да се поздравим с този така хубав поздрав, който ни дава надеждата, че вече смърт няма, а само живот!

Какъв е вашият празник т.г., обаче в ситуацията на пандемия и извънредно положение?

За всеки един човек в Европа, а и в света, може  би тези дни са особено странни. Не сме очаквали да ни връхлети по този начин,но все пак имаме надеждата, че ще нещата ще се оправят, ако всички спазваме предписанията, ако сме съвестни и отговорни към себе си и разбира се към тези около нас. Надявам се, че съвсем скоро ще заживеем живота, който живеехме преди идването на този вирус.

В тази ситуация изискваща изолация свещеници напомниха, че домът може да е нашата църква и пред домашната икона молитвите са като в храм. Това всъщност не е ли нещо много свидно от нашето минало, което бяхме забравили и благодарение на което сме опазили българския си дух и вярата през вековете, особено през турското робство?

За православните духовници и вярващите богослужението, особено литургията, е реално общуване с Бога. Ние се причестяваме с неговото тяло и кръв, не просто с хляб и вино. Но във времето на пандемия, разбира се митрополитите, Светия синод, българският патриарх и много свещеници казаха, че да, тези които са в рискови групи, които се притесняват могат да останат по домовете си, защото в крайна сметка духовният ни живот трябва да бъде и в нашия дом. Знаете, православните християни са призовани да се молят. Ние имаме сутрин и вечер молитвено правило, което е хубаво да изпълняваме. Молитвите ги има в православния молитвеник и всеки човек, който има потребност може да ги чете. Те укрепяват душата и дават надежда, успокоение, че по-скоро ще се излезе от тази ситуация. Но идеята е богослужението да не спира.

Ситуацията на отшелничество, принудително в случая, има ли ефект на обръщане на погледа навътре, към себе си? Наблюдавате ли такъв процес?

Начинът, по който ще живеем след този вирус не може да бъде същият. Знаете ли, моето поколение опита един от най-хубавите моменти в света - свободното пътуване, свободни разговори с всякакви култури и хора.

Поколението на 90-те, предполагам.

Да, 1993-та г. съм роден. Моето поколение и аз самият не помня опашки пред магазините за храна, празните рафтове. И сега всичко това, което виждаме от една стряска, от друга си казваш - какъв е смисълът на целия живот, който живеем? Защото консуматорското общество ни беше завъртяло в една ос, в която се интересувахме прекалено много от материалните неща. Сега, вкъщи можем да се запитаме какъв е смисълът на живота ми  и как искам да го живея? Защото, ако смисълът е само да ям и да пия, това на мен не ми е достатъчно. И се надявам, че след като всичко приключи страната ни и света ще стане едно малко по-добро място, в което хората ще оценяват възможността да могат да общуват спокойно.