Операта "Симон Боканегра" на 23 април с Кирил Манолов, Дария Масиеро, Деян Вачков и Иван Момиров

В „Споделени представления“ на 23 април 2020 година Teатрално-музикален продуцентски център Варна ще върне почитателите на Джузепе Верди към красивата творба „Симон Боканегра“ с една забележителна постановка, копродукция на Държавна опера Варна с Националната опера и балет на Северна Македония, под диригентството на Маестра Николета Конти от Болоня и режисурата на Деян Прошев от Скопие.

Една от кулминациите на ММФ „Варненско лято“, премиерата на „Симон Боканегра“ на 8 август 2019 година, поднася вълнуващи мигове с изкуството на прекрасни гласове. Баритонът Кирил Манолов, признат за един от най-добрите съвременни интерпретатори на Симон Боканегра, впечатлява с вокално изваяната интерпретация и драматизма на превъплъщението си. За големия, във всяко едно отношение, артист, ролята на генуезкия дож, сега една от коронните роли в репертоара му, е причина за първата му среща с Рикардо Мути. Още при дебюта си като Симон Боканегра в Римската опера през 2005 година, под диригентството на великия маестро, ролята му приляга, „като ръкавица“, по собствените му думи. Оттогава досега той продължава да навлиза все по-дълбоко в характера на своя персонаж, чиято драма се развива на фона на задъхващата се от размирици Италия от XIV век.

Противоположния на Симон Боканегра образ на аристократа Якопо Фиеско пресъздава Деян Вачков.За наследника на българските баси на световната сцена, в дните на изолация заради Covid-19, балконът също се оказва добра сцена, носеща му популярност в социалните мрежи.

Тенорът Иван Момиров, комуто нито една публика не може да устои, изпълнява ролята на благородника Габриеле Адорно, влюбен в дъщерята на дожа Амелия Грималди. Италианското сопрано Дария Масиеро покорява с образа на нежната млада жена, въвлечена в сложните екзистенциални и политически интриги на мъжете около нея. За

цялостното въздействие допринасят също солистите Добромир Момеков, Петър Петров, Марина Иванова, оркестърът с концертмайстор Анна Фурнаджиева и хорът на Варненския оперен театър, с диригент Цветан Крумов.

"СИМОН БОКАНЕГРА" 20 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Операта „Симон Боканегра“ е великолепен пример за това как един сюжет захранва въображението на композитора толкова дълго време, колкото е необходимо, за да получи своята точна интерпретация, в случая 20 години.

Предисторията отвежда до едноименната пиеса на Антонио Гутиерес, както и до патриотичните писма на поета Франческо Петрарка до дожа на Генуа Симон Боканегра и до дожа на Венеция, с които ги упреква, че водят братоубийствена война, въпреки че и двамата са синове на една и съща майка – Италия. Вдъхновен от този сюжет, Джузепе Верди сам написва първия сценарий и го изпраща на либретиста Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала не се приемат добре.

Но Верди е привързан към тази своя опера и 20 години по-късно публикува нова партитура, по либрето на Ариго Бойто. В тази втора редакция композиторът и либретистът постигат онова задължително творческо единение, от което се раждат големите оперни творби. За пръв път в оперната литература се появява нова конфигурация на враждуващите антагонисти. Ако дотогава обичайно баритонът и тенорът са били противопоставяни един на друг, то в „Симон Боканегра“ един срещу друг се изправят баритонът и басът. И така, с премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. идва дългоочакваният успех за „Симон Боканегра“.