Нов грандиозен секс скандал в САЩ

В американския спорт отново гръбна секс скандал. Три лекоатлетки разказват за насилие от страна на треньор. Една от тях е Ерин Олдрич /на снимката/, която участва на ОИ през 2000 г в Сидни. По думите на момичетата Джон Рембао постоянно ги принуждавал за интимна близост, като ги заплашвал че ще ги лиши от участие в националния отбор и от стипендия в случай, че му откажат. Самият Рембао е успешен треньор, който е подготвил десетки шампиони в САЩ. Той обаче отрича всички обвинения.

Най-разпространеният сексуален скандал в американския спорт все пак остава случаят с треньора по гимнастика Лари Насар, който бе осъден на 175 години затвор за насилие над над 140 спортистки. Повечето от тях бяха непълнолетни.

„Една вечер той дръпна одеяло от коленете ми. Участвах на юношеските световни първенства,като  бях едва на 18 години. Една вечер той дръпна одеяло от коленете ми и проникна в мен с пръсти “, спомня си Олдрич.

Тя говори за случилото се след повече от 20 години, въпреки че изобщо не възнамерява да го направи.

„Винаги съм мислила, че ще го занеса в гроба. Но реших, че вече не мога да мълча. Ако не го направя, много други момичета ще продължат да бъдат малтретирани. Имам чувството, че мога да направя промяна“, допълва още тя.

Съотборничките на Олдрич, Джонсън и Бевинс, заведоха подобни дела в съда, но не бяха много подробни, така че именно тя реши да изнесе подробности пред пресата. Това обаче е нормално, защото Ерин е най-титулуваният спортист от тях. По време на кариерата си спортистката (която между другото сериозно се занимава с волейбол) участва в четири световни първенства в скока на височина, а през 1996 г. е на крачка от участие на СП за девойки.

Тя участва на Олимпиадата в Сидни през 2000 г. и Универсиадата в Пекин през 2001 г. Що се отнася до Джонсън и Бевинс, те спечелиха националните първенства по скок на височина и бягане на средни разстояния, но нямаха големи постижения на международната сцена.

За Олдрич всичко започва през 1996 година. Тя казва, че Римбао „внимателно я подготвял за сексуално насилствени отношения“. Дълго време той показвал специално внимани към нея. Често правел неподходящи комплименти. „Той често повтаряше, че съм привлекателна и секси. Преди него нямах сексуален опит. Постоянно ме докосваше. Веднъж ме покани да вляза в стаята му и пусна ръце под дрехите ми. Стана ми болно и аз просто затворих очи. В крайна сметка той влияеше на  моята стипендия и цялата ми спортна кариера.”, казва Ерин.

„Римбао в края на 90-те години беше един от основните хора в американската атлетика. Той тренираше множество шампиони на страната и няколко постоянни членове на олимпийския отбор. Занимаваше се и със студентски спорт. Кконтролираше издаването на стипендии за спортисти в Тексаския университет. За американската атлетика той беше най-влиятелният  човек в скока на височина. Той беше хищник“, потвърждава Олдрич.

Джесика Джонсън си спомня за случай в който Римбао се обажда и я извиква в кабинета си  спешно. „Той пристъпи към  мен да ме прегърне, придърпа ме към себе си и започна да облизва дясната страна на врата ми от основата нагоре, след което се дръпна и каза:„ Ммм, солен “, коментира тя.

След контакт с треньора Джонсън се почувствала нервна и депресирана, като тя се заразила от булимия. Спортните постижения на състезателката спаднали. Момичето дори се оплакало на ръководството на университета, предоставяйки 24 страници описание на насилието над нея. Никой обаче не се заинтересувал от това. „Когато казах на адвоката на университета, че Римбао ми облизва врата, той заяви:„ Мисля, че има лоши маниери “, казва Джесика. Тогава тя слага крайя на своята кариера, без да сбъдне мечтите си-олимпийски медал.

Бевинс, за разлика от другите си две съотборчинки се срещас Римбао „по график“: Веднъж седмично в определени часове тя трябва да се появява в кабинета му за „личен разговор“. „Той заключи вратата, погали ме, целуна ме по врата и заплаши, че ще спре  стипендията ми“, казва тя. Когато състезателката решава да се прехвърли в друг университет при друг треньор, тя трябва да иска  разрешение от Римбао, като естествено той отказва. Когато му писнало от нея, той я пуснал.

Сега тези момичета разчитат на финансови компенсации. Те искат да съдят не само Римбао, но и цялата организация. „Това трябва да доведе до широко разпространена законодателна реформа“, отговори Нанси Хогсхед-Макар, олимпийска шампионка по плуване и генерален мениджър на правозащитната организация Champion Women.

 „Това класово действие, комбинирано с всичко останало, което се случва, може да доведе до промяна“, каза тя.

Сега е важно разследването да си свърши работата и да компенсира тези момичета, ако въобще може да се говори за подобно нещо  в случая.