Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки, пише в публикация днес БНР.
Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране?
Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1 000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база доц. Петрунова разказа пред БНР.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита.
В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ се провежда във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров. На 20 септември ЖП гарата в..
Второто балканско издание на световния фестивал за съвременно изкуство и дизайн „Пиктоплазма“ ще проведе във Варна от 20 до 22 септември. В цветния форум, който тази година е с разширена и обогатена програма, ще участват илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от Балканския полуостров. Pictoplasma е създадена преди..
Варненският художник Иван Минчев представя новата си самостоятелна изложба живопис, озаглавена „Джокер". Експозицията ще бъде открита на 19.09.2025 г. и ще може да бъде разгледана до 25 октомври в Зала Ателие „Георги Велчев" на Художествен музей „Георги Велчев", филиал на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" – Варна. Изложбата включва..
Книгата "Разкази и новели" представя Иван Коджабашев от 17 часа на 18 септември в Балчик. "Между кориците на тази книга има 13 истории, изпълнени с любов и гняв, с лукавство и благородство. Въобще с всичко, което не е чуждо на човешката природа. При писането на разказите следвах единствено чудните загадки на живота. Всякога се стремях да не натрапя..
На 17 септември от 17 часа, в залата за временни изложби на Исторически музей – Балчик, се организира среща с доц. д.н. Мартин Иванов и неговото впечатляващо изследване „Бившите хора“ на концлагерна България. Книгата разкрива една от най-болезнените и дълго премълчавани теми в нашата история – съдбата на стотиците хиляди българи, белязани като..
От 17 до 30 септември в Двореца - Балчик се представят в изложба живопис Огнян Кузманов и Милена Костуркова, семейство художници от Плевен. В изложбата са представени 19 картини, сътворени през последната година. В повечето от картините пейзажът присъства на първо място. Морето със своите колоритни нюанси и експресията в картините на Милена създават..
Първата международна конференция „Quaestura exercitus в нейния регионален контекст: Исторически и археологически перспективи“ ще се проведе от 16 до 19 септември в сградата на Археологическия музей при Регионалния исторически музей – Варна. Организатори на събитието са Националният археологически институт с музей при Българската академия на..
Ясно
Разкъсана облачност
Предимно облачно
