Едни от културните процеси, следени с най-голямо вълнение, може би защото това е миналото, което ни дава много бъдеще, са археологическите разкопки, пише в публикация днес БНР.
Закъсня ли археологическото лято 2020? Ще стартират ли разкопките и при какви условия и финансиране?
Археолозите проф. Николай Овчаров, доц. д-р Людмил Вагалински, доц. д-р Бони Петрунова и Калин Димитров разказват затрудненията и какво очакват от новия археологически сезон.
Проф. Николай Овчаров разказа за полагането на камък за един голям християнски център, за един манастир, който се строи в последните години в Кърджали: "Той се намира непосредствено до един средновековен манастир, който аз разкрих през 80-те години – манастирът "Йоан Предтеча". Пловдивският митрополит взе под свое попечителство това място през последните години и сега, заедно със старата средновековна църква, се изгражда този нов манастир. Това събитие е още една стъпка за завръщането на християнския дух в Източните Родопи."
Подобни начинания имат не само археологическо значение, но и са важни по отношение на възвръщането на българския дух, категоричен е проф. Овчаров. Той коментира и проблема със Северна Македония, Историческата комисия и разминаването на някои от тезите. Археологът изрази задоволство от последователната позиция на правителството и парламента по темата.
Доц. д-р Людмил Вагалински разказа за древния античен град Хераклея Синтика, основан в IV в. преди Христа, в местността Рупите край гр. Петрич, чиито археологически изследвания той води от 2007 г. Доц. Вагалински благодари за подкрепата на местната власт, която превръща античния град в популярна туристическа дестинация, както и на Министерството на културата.Доц. Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, разказа за Калиакра и последните три успешни и резултатни археологически сезона. "Това е огромен резерват, бивша столица на Добруджанското деспотство – около 44 000 дка са само вътрешният град, в който ние работим. През последните три години беше открито едно изключително богато съкровище – над 1 000 предмета златни и сребърни накити, монети, части от облеклото и т.н. Всичките елитарни. Преди това намерихме и една уникална като изработка нефритена катарама – китайска, нетипична за българските земи. А миналата година един от гробовете се оказа особено богат. В него беше и т.нар. "пръстен на Георги Палеолог", Георги Големия, възможен внук на Добружанския деспот, който събуди много въпроси.
За археологията като наука, за процеса на археологическото дирене, за ползването на широка интердисциплинарна база доц. Петрунова разказа пред БНР.
Калин Димитров от Центъра за подводна археология разказа за проучването във връзка с инвестиционно намерение на плаващи кейове в района на Созопол:
"Това е едно много интересно проучване, тъй като то се осъществява в акваторията на Созополското пристанище, оценена още преди години като изключителна ценност за подводната археология и има статут като част от недвижимата културна ценност светите Кирик и Юлита.
В тази акватория в края на 80-те и началото на 90-те са правени някои подводни археологически проучвания, по време на които са открити части от праисторически селища. Инвестиционното намерение на Община Созопол засяга никога неизследвана досега зона. Всъщност проучвахме части от пристанището на Древна Аполония с много богати материали от късноархаичния, класическия и ранноелинистическия период. Количеството материал, натрупан в това пристанище, е наистина впечатляващ.
Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията е тази вечер в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над 50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..
„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на америксанската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда „Перото“ за дебют за стихосбирката „Отвор“. Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно. "Имах книгата. Започнах да я..
Нова книга за черноморското крайбрежие на Варненска област през Късната античност излезе от печат. Книгата е на проф. д-р Иван Христов от Националния исторически музей - „Archaeology of the Pontic Coast Coastal. Fortresses, Settlements and Harbour Zones in the Province of Moesia Secunda“. Тя е посветена на тайните на черноморското крайбрежие и..
Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..
Детството може би е периодът от живота на човек с най-много вкус на мед и сладко, с най-благи спомени. Чуйте повече от нейната изповед пред репортера ни Ваня Славова: Илияна Кръстева е била дълги години директор в училище в Брегово, Видинско. След като се пенсионира, се връща във Варна и сега работи като старши начален учител в ОУ..
Почит към приноса на Георги Лечев (1949 - 2025) в българското и европейското изкуство е изложбата, която е подредена в Градската художествена галерия "Борис Георгиев" във Варна. Тя е организирана със съдействието на семейството на художника, а повечето от графичните произведения са предоставени от Галерията за графично изкуство - Варна. Името "Пътят"..
След анонса за завръщането на IRON MAIDEN в България с историческото турне „Run For Your Lives“, вече е ясно, че легендарните трашъри от ANTHRAX ще бъдат специални гости за концерта на Национален стадион „Васил Левски“ на 26 май догодина. Така шоуто в София събира на една сцена две от най-ярките и влиятелни имена в историята на тежката музика. ANTHRAX,..
Дъжд
Облачно
Превалявания
