Светът претърпява шесто масово изчезване на животински видове, оповестиха учени. За разлика от други масови изчезвания, причинени от изригвания на вулкани или удари на астероиди, за това сме виновни само ние – хората, казва проф. Герардо Кебалос от Националния университет на Мексико в Мексико Сити пред Би Би Си. 515 вида животни, които сега наброяват 1 000 или по-малко екземпляра вероятно ще изчезнат много скоро, прогнозира проф. Крис Джонсън от университета в Тасмания. А глобалното затопляне принуждава много животни да бягат от местообитанията си към полюсите. Събирайки данни от 258 партньорски проучвания, изследователите сравняват над 30 хиляди промени на местообитанията на повече от 12 000 вида бактерии, гъби, растения и животни. По този повод за Радио Варна екологът Димитър Попов от природозащитната организация "Зелени Балкани" коментира:
Промяната в климата е сериозен проблем. По-критичното и притеснителното е, че за съжаление има политици на високо ниво, които го отхвърлят. Но всъщност единият от видовете, който най-много ще пострада е именно нашият вид човешкият. Повече от 10 години херпетолозите алармират за проблемите със земноводните, при които масово се развиват нови заболявания. И то пандемии които са много по-тежки, вкл. от настоящата за човечеството от Covid-19 и гъбични заболявания, които водят до масово заболяване и измиране на тези видове, точно в резултат на повишаване на температурите в определени зони на Земята. За съжаление в човешката история случаите с изчезнали видове са изключително много и то някои от тях не са просто косвени жертви, както в случая ще се случи с много от видовете от климатичните промени, които са резултат от човешката дейност. Те са били обект на масово и целенасочено изтребване. За много хора сигурно е емблематичен случаят с бизоните в Северна Америка, но не по-различна е и ситуацията с океаните. Китоловът като човешка интензивна, икономическа и печеливша дейност в големи мащаби, е спрял не защото хората са започнали да оценяват ролята на китовете в Световния океан, а просто защото е загубила своята икономическа стойност. Същото се отнася и за делфинолова в Черно море. Свръхуловът на риба е довел до това, че всяка нова година, ние виждаме нови видове да се предлагат на пазара. Просто защото популациите на традиционните видове видове риба, които са намерили място на нашата трапеза намаляват все повече и повече.
Новина от последните дни подсказва подобна насока - хиляди животински видове бягат към полюсите. Едно изместване на естествените местообитания както на сухоземни, така и на земноводни, вкл. и на видове в океаните. При червеногушата гъска, ако погледнем този застрашен вид, зимуващ в България, възможно ли е тя да започне да избягва страната ни и да остава по на север за гнездене през зимата, освен другите прогонващия ефект на бракониерството и изчерпване на ресурсите за храна тук?
Абсолютно, да. Това го наблюдаваме, именно през последната зима причината за изключително ниската численост на червеногуши гъски, които дойдоха в България беше, че зимата беше незапомнено мека. Тази висока зимна температура намали миграционния път на гъските и те си останаха на север. Останаха в Украйна, Крим, някои стигнаха до Румъния, но само единични птици стигнаха и прекосиха политическата граница между Румъния и България. Това само по себе си вероятно ще има малко благотворен ефект върху такъв далечен мигрант, какъвто е червеногушата гъска, но за по-слабо подвижни видове, като случаите със земноводните, особено пък за растителните, които няма как да се преместят току така, това ще бъде доста тежък период. Той ще доведе до масово измиране, най-вероятно и само най-адаптивните ще успеят да се нагодят към новите условия.
Доколко устойчиви могат да бъдат партньорските взаимоотношения при възникването на трудности и способни ли са двама души да поставят личния си интерес на заден план в името на това, да съхранят връзката си? Този и други вълнуващи въпроси задава новият български късометражен филм “Сън или не”, който ще направи своята премиера на 27 април във..
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, Христос Воскресе! Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците..
Златен медал в многобоя за българския ансамбъл на световната купа в Баку. Уникално съчетание на обръчи и топки. Българките тотално взривиха залата с играта си.
Козунакът е един от главните герои на великденската трапеза редом до яйцата и агнешкото месо. Приготвянето му обаче не е лесна работа. Не е и чак толкова трудна. Стига човек да има желание и най-вече търпение. За щипката любов е ясно. От нея във всеки свой козунак прибавя шеф Филип Спасов, който отдавна е изгубил бройката на приготвените от..
Ивалин Славов е свещеник в Катедралния храм "Успение Богородично" във Варна. Той е роден в Исакча, Румъния. Майка му е с руски корени, а б аща му е българин. О тец Ивалин е учил и в България, и в Румъния. Завършва Духовната семинария в София и Богословския факултет на университета в Букурещ. Служи в храма в Асеновград, а през 2006 г. Светият синод..
Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров , ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно..
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..