Продължителността на живота у нас расте, но остава най-ниска в ЕС

Средната продължителност на живота в България от 1980 г. насам постоянно нараства, но остава най-ниската в ЕС. Това показват данни, представени днес от Европейската комисия.
Испания отчита най-висока средна продължителност - 83,5 години, докато у нас обичайно хората живеят до 75-годишна възраст. Между 2000 и 2018 г. продължителността на живота у нас е нараснала с 3,1 години (най-малко в ЕС), а водеща в това отношение е Естония (нарастване с 8,4 години). За сравнение през 1980 г. средната продължителност на живота на българите е била 71,1 години (68,4 при мъжете и 73,9 при жените).

България, наред с Хърватия, Латвия, Литва и Румъния, отчита траен спад в броя на населението в последните 30 години. За нашата страна, Гърция, Хърватия, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша и Румъния се очаква това явление да продължи до 2070 година. За 2018 г. най-висок отрицателен прираст на населението в ЕС бележат Латвия (-7,5 на 1000), България и Хърватия (- 7,1 на 1000).

Докато в повечето страни от ЕС населението в земеделските райони плавно се увеличава, у нас, в Литва, Латвия, Естония, Хърватия, Унгария и Португалия то намалява и се преселва към градовете. България е сред малкото европейски страни, където се наблюдава по-ниска безработица в градовете, отколкото в извънградските населени места. В нашата страна, както и в Хърватия, Унгария, Португалия и Румъния, се отчита едновременен спад в броя на населението и на икономическата сила в селските райони.\БТА