Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Белите принцеси на Балчик - Magnolia grandiflora

Две бе­ли прин­це­си, ста­ра­тел­но об­гриж­ва­ни от об­щин­ско пред­приятие "Бла­гоус­троя­ва­не и ко­му­нал­но сто­пан­ство", ве­че по­каз­ват кра­сота­та си  в цен­тъ­ра на гра­да. Арис­ток­рат­ки­те са две аро­мат­ни маг­но­лии от вида Magnolia grandiflora.
Тру­дът, кой­то вло­жих­ме, да­де ре­зул­тат. Те­зи срав­ни­тел­но го­ле­ми, двуметрови дръв­че­та, след ка­то бя­ха за­са­де­ни в ран­на­та про­лет, бя­ха по­ли­ва­ни през два де­на с прес­тоя­ла во­да. Пре­ди то­ва сме­нихме пръст­та с чер­на, тъй ка­то пре­диш­на­та, бя­ла поч­ва бе­ше неб­лагоп­рият­на, обяс­ни глав­ният озе­ле­ни­тел Ма­риян Цвет­ков.

Та­зи про­лет на цен­трал­ния пло­щад бе­ше из­ва­де­на ста­ра­та рас­тител­ност. Храс­ти­те бя­ха про­рас­на­ли и из­пъл­ни­ли своя­та ро­ля в го­дини­те. За­са­дих­ме око­ло 250 броя но­ви по­пъл­не­ния нис­ко­цъф­тя­щи храс­ти, ка­за спе­циа­лис­тът.
“На­ри­чам ги прин­це­си, за­що­то маг­но­лия­та е приз­на­та от бо­та­ни­ци­те за кра­ли­ца на всич­ки де­ко­ра­тив­ни храс­ти и дър­ве­та. Тя е кръс­те­на от Пиер Маг­нол  - един от най-го­ле­ми­те бо­та­ни­ци, го­лям френ­ски учен.
И на дру­ги мес­та в град­ска­та сре­да има прин­це­си от то­зи вид, на­пример до Мел­ни­ца­та.

От ти­па лис­то­пад­на маг­но­лия (Magnolia stellate) е за­са­де­на до дет­ска­та пло­щад­ка на цен­трал­ния пло­щад, коя­то обил­но  цъф­ти от края на май и на­ча­ло­то на юни. Ми­на­ла­та про­лет 11 дръв­че­та на­ме­ри­ха свое­то мяс­то в гра­дин­ка­та на  храм "Св. Геор­ги". Те са да­ре­ни от ру­мън­ци, кои­то имат сан­ти­мент към Бал­чик. "Раз­ви­ват се доб­ре на на­ша поч­ва и са с раз­лич­ни цве­то­ве - бя­ла, ро­зо­ва, кре­ма­ва, тъм­но­ли­ла­ва. Та­зи го­ди­на по­ра­ди прев­рат­нос­ти­те на про­лет­та цве­то­ве­те мно­го бър­зо пад­на­ха", спо­де­ли Цвет­ков.
Спе­циа­лис­тът обяс­ни, че за да се "хва­нат кра­са­ви­ци­те", най-важ­но е да се сеят в го­ле­ми дуп­ки,  да се то­рят с раз­лич­ни ви­до­ве же­лез­ни оки­си, кои­то лип­сват на кар­бо­нат­ни­те ни поч­ви. Изис­кват ов­лаж­не­на пръст.  Маг­но­лии са за­са­де­ни и в час­тни дво­ро­ве в Бал­чик, наб­лю­де­ния­та са, че се раз­ви­ват доб­ре.
Най-ста­ра­та маг­но­лия в България е в Балчик и се на­ми­ра в Дво­ре­ца, тя е око­ло сто­го­диш­на и е от ви­да Magnolia grandiflora.

За раз­ли­ка от дру­ги­те ек­зо­тич­ни ви­до­ве, вне­се­ни в град­ска­та сре­да, маг­но­лия­та не е раз­прос­тра­не­на тук. Мо­же би за­що­то не е много поз­на­та, скъ­пос­тру­ва­ща е и не оби­ча су­хи­те поч­ви, от­го­ва­ря си Ма­риян Цвет­ков, убе­ден, че Бал­чик зас­лу­жа­ва по­ве­че от омай­ни­те ху­ба­ви­ци.
Сай­тът gradina.bg пос­та­вя оцен­ка 6+ на Маг­но­лия Гран­диф­ло­ра, за­ра­ди не­ве­роят­но­то съ­че­та­ние на кра­си­ви цве­то­ве и не­пов­то­рим аро­мат. То­ва е един­стве­на­та веч­но­зе­ле­на Маг­но­лия.
В по-топ­ли­те ре­гио­ни на Бъл­га­рия из­дър­жа през зи­ма­та, но е нуж­на до­пъл­ни­тел­на за­щи­та ако се от­глеж­да на мес­та, къ­де­то тем­пе­ра­ту­ра­та па­да под - 18С. За­то­ва в на­ша­та стра­на ед­роц­вет­на­та маг­но­лия се сре­ща в ра­йо­ни­те с по-то­пъл кли­мат ка­то Чер­но­мо­рие­то, мес­та­та с мик­рок­ли­мат ка­то Ста­ра За­го­ра, Ве­ли­ко Тър­но­во и др. И в юж­ни­те час­ти на стра­на­та (Сан­дан­ски, Пет­рич и др.).
Подробности чуйте от репортажана Алебена Иванова:





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Митрополит Йоан: Чрез силата на Възкресението на Спасителя смъртта е унищожена като най-последен враг

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия,  Христос Воскресе! Всесърдечно поздравяваме всички вас с великия празник на Светата Пасха. Наистина този е „празникът на празниците и тържество на тържествата“ (Пасхален канон, песен 8). Ние празнуваме избавлението на човеците..

публикувано на 20.04.25 в 00:00

Деца боядисваха яйца в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна

На Велика събота в храм "Св. Архангел Михаил" във Варна деца боядисваха яйца.  Момичетата, които присъстваха, се оказаха срамежливи, но по-малките момчета с охота застанаха пред микрофона на репортера ни Ваня Славова и споделиха своите размисли за вярата и за Бог: Към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна от 2003 г. действа..

публикувано на 19.04.25 в 13:45

Забраните на Велика събота

На Велика събота вярващите трябва да избягват суматохата. Не е време за забавления, шумни приказки и кавги. Особено важно е да следите речта си: псувните и грубите думи се считат за голям грях. Смята се, че на този ден не бива да се извършва тежък физически труд, да се работи в градината, да се чисти и пере. По-добре е да завършите всички..

публикувано на 19.04.25 в 09:14
Валентин Георгиев и Давид Валентинов

Баща и син - за доброто и вярата

Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село  Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората.  От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..

публикувано на 18.04.25 в 14:30

Българското неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Реус, Испания, се готви за Великден

"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила."  Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..

публикувано на 18.04.25 в 11:14

Спасиха от ампутиране крака на жена с диабет в „Пирогов”

В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..

публикувано на 18.04.25 в 11:06

"Жестокият път" - филм представя неудобната истина от първото българско качване на Еверест 1984

През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..

публикувано на 18.04.25 в 10:40