Шумът от гларуси тормози варненци и през това лято. Най-многобройни са оплакванията от кварталите "Чайка", "Левски" и от центъра на града. Причината е в размножителния им период, обясниха орнитолози.
Не само морските градове, но и тези във вътрешността на страната са се превърнали за морските птици в дива природа. Снимки на наши слушатели показват наличие на гларуси в София и Пловдив. /виж галерията/.
Единственият лимитиращ фактор за популацията им в градовете е човекът. Те нямат друг естествен враг, обясни за Радио Варна Ивайло Иванов от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/ потърсен да коментира нарасналия им брой във Варна. Според него причината за концентрацията на гларуси в градска среда е изключително лесният им достъп до храна:
„Хората не затварят съдовете за смет, гларусите вадят храна и от кошчетата за смет в центъра на града. Съжителството ни с гларусите е нещо, което се случва по наше желание и поради нашите бездействия. Във взаимоотношението човек-птици, човекът е по-интелигентното същество. Ние, като биолози, винаги сме апелирали не за физическо посегателство, а за интелигентни подходи с управление на процесите и на популацията.”
Регулирането на числеността им е трудно, тъй като при наличието на опасност, много бързо се организират и могат да долетят от големи разстояния:
„Чайките са колониално гнездещи птици и имат много добре развит механизъм за взаимна защита на гнездата и на малките си.”
Те са хищни птици, ловуват на групи по време на миграция и нападат дори по-едрите птици. В градска среда гълъбите са заместител на този процес. Няма данни да се самоизяждат едни други.
Гларусите са слабо проучен вид, разказва Ивайло Иванов от БДЗП. Единствената дива колония у нас се намира на остров Свети Иван по южното Черноморие. На всички останали места този вид е синантропен, т.е. живее 100% в населените места и е изцяло зависим от човешката дейност. Живее средно 15 години. Чайките настъпиха и във вътрешните територии на страната, което значи, че вече не зависят от естествените източници на храна и могат да живеят навсякъде, където има някакъв воден обект.
Чуйте повече в прикачения файл:
Българската академия на науките отбелязва 156 години от основаването си с тържествено събрание. Акцент ще бъде и друга значима дата - 155 години от учредяването на "Периодическо списание" - първото научно издание на съвременна България, което продължава да съществува. Ще бъде връчена "Голямата награда за наука на БАН".
Електронният алманах на българските илюстратори ще бъде представен на Панаира на книгата във Франкфурт. Негов създател е екипът на сайта "Българска илюстрация". "Общо статиите наброяват близо 3 000. Това са най-активно работещите точки в страната. нашата цел, след като стартирахме тази година, работейки активно с тази идея, е в следващите няколко години..
Оцеляването на дивите опрашители в Европа е все по-застрашено, заяви в събота Международният съюз за опазване на природата (IUCN), обявявайки десетки видове пчели и пеперуди за застрашени. Почти всички цъфтящи растения в Европа зависят от дивите опрашители, особено от пчелите, но загубата на местообитания и изменението на климата доведоха..
Днес отбелязваме Международния ден на мигриращите птици с надежда за по-безопасен път по време на миграция. С настъпването на есента и понижаването на температурите започва едно от най-впечатляващите природни явления – есенната миграция на птиците. Милиони птици напускат Европа и поемат по дългия път на юг, демонстрирайки изумителна..
Изборът на най-енергийно ефективни уреди ще ви помогне да спестите енергия и пари. Перални, съдомиялни и сушилни Тези уреди представляват 14% от типичната сметка за ток, тъй като използват енергия за загряване на вода или въздух, поради което консумират много енергия. Следователно, за да намалите сметките си за енергия от използването..
Върховният административен съд даде ход на дело за промяна статута на Камчийски пясъци като защитена зона. Четири фирми, собственици на терени, получени по линия на т.нар. заменки по време на правителствата "Сакскобургготски" и "Станишев", заведоха дело, с което обжалват решението за обявяване на Камчийски пясъци за защитена зона през април..
По произход те са чехи, но голяма част от живота си отдават България. Пристигат у нас през 80-те на XIX век. Започват пътя си на учители по математика и биология в Източна Румелия. Написват и учебници по предметите, които преподават. По-късно стигат до Варна и се установяват тук. Херман и Карел Шкорпил са археолози, учители, изследователи на..