Фотографът Веселин Боришев: Медиите имат основна вина за късата памет на българите

Един личен проект ни припомня колко кратка е нашата памет, как забравяме събития и фигурите от тези събития, обвързаностите помежду им, скандалите и отношенията. Фейсбук страницата на фотографа Веселин Боришев със заглавие от стара градска песен, има за цел не да ни подсети за забравени чувства, а да ни напомни за късата памет. Тази, която ни кара да бъркаме в контакта два пъти, да настъпваме мотиката повече от веднъж, да избираме едни и същи политици за депутати в повече от три парламента и т.н. “О, спомняте ли си госпожо” се радва на голям интерес в социалната мрежа и продължава да изненадва дори своя автор. 

Веселин Боришев: Като цяло човешката памет е къса. За съжаление през последните години живеем в такава среда, че тази къса памет ни върши лоша услуга, като ни води до повтаряне на едни и същи грешки. При нас основната грешка е търсенето на поредния спасител. Преглеждайки архива си от последните 20 години си дадох сметка, че в политическия ни живот се въртят едни и същи муцуни. 

От опита който е имал Веселин Боришев с назначените “спасители” е достигнал до извода, че те спасяват единствено себе си. “До тук съм преброил три или четири подобни субекти”- каза той. От друга страна, човешко е да се забравя, понякога паметта на хората е избирателна, защото някои неща не им изнасят. “Аз като нормален гражданин за 20 години съм забравил много интересни неща, някои от които не ми е изнасяло да помня”. 

- Споделяте във вашия проект, че дори сте забравили, че бизнесменът Васил Божков присъства в архива ви. Днес той е изключително публична личност, странна ситуация за човек, който само преди половин година беше неоткриваем за медиите, почти не заставаше в ролята на интервюиран, странеше от медиите. Как така забравихте, че сте фотографирали десетки пъти една от знаковите фигури на прехода?

- Абсолютно, още повече, работейки като фотограф във в. “Труд”, тогавашният главен редактор беше забранил той да бъде сниман с аргумента "за г-н Божков нито хубаво, нито лошо, той не съществува за вестника". Ето тук е казусът за късата памет, днес, когато той е публична фигура и всички му се радват, дори споделят, че биха подкрепили негов политически проект (поредният спасител), защото се бори с триглавата ламя. Само че забравят, че той е бил една от главите на ламята. 

- Споменахте за редакционната политика на медиите през които сте минали, конкретно на в. "Труд". Каква е вината на медиите за късата памет на българите? Има ли такава?

- Основна вина. Знаете ли, смело мога да твърдя, 30 години съм журналист под една или друга форма, медии в България в момента няма. С много редки изключения на редакции и редки изключения на отделни фигури. Нашият занаят за съжаление умря и за това не ни е виновен фейсбук, интернет, а сме виновните самите ние. Това което направи премиерът Бойко Борисов преди време - да обижда журналистите на “мисирки” и те да продължават да тичат срещу него, Това е дъното за мен, дъното на премиера. Не мога да си представя такова общуване на канцлера Ангела Меркел. Но лошото е, че няма реакция, което показва, че професията изчезва. 

Още по темата в звуковия файл.