104 години от Добричката епопея

104-тата годишнина от Добричката епопея се отбелязва днес в Добрич. Паметта на загиналите за освобождението на Добруджа беше почетена с поднасяне на цветя пред паметника на генерал Иван Колев в Добрич и Мемориала на VI пехотна Бдинска дивизия край село Козлодуйци. Денят е белязан и от 140-годишнината от създаването на Военните окръжия в България. Събитията, свързани с Добричката епопея, започват на 1 септември 1916 г., когато с Манифест на цар Фердинанд България обявява война на Румъния. За честванията на кръвопролитните боеве, довели до освобождаването на Добрич и останали в историята като Добричката епопея разказва в репортажа си кореспондентът ни Мая Щърбанова.

В това време Трийсет и пети пехотен полк се намираше в тежко положение – с открит ляв фланг и със силно оредели вериги от големите загуби срещу настъпващите няколко редици, една след друга. Пред това положение командирът на полка ми каза: „За победа няма никаква надежда, но и отстъпление вече е почти невъзможно. Тук поне геройски ще се мре.“ Превъзходството на противника се рисуваше като на длан и всички виждахме как той спокойно ни обхожда все повече и повече. При това видимо безизходно за нас положение, направи ми впечатление, че намиращите се пред дружината противникови части по едно време спряха настъплението. 

Помислих, че е това маневра от тяхна страна, за да дадат възможност на частите им да завършат своя обход. Малко след това обаче забелязахме, че и тези части последователно спряха настъплението си, а намиращите се пред фронта ни започнаха бавно да отстъпват, постепенно да засилват бързината на отстъпването, докато най-сетне то се обърна в безпорядъчно отстъпление – превърна се в бягство, със захвърляне на оръжие, снаряжение и пр. Докато недоумявах, зърнах на левия ни фланг, че препуска право към мен български конник, яхнал едно малко конче. Докато се опомня, този напет храбрец, скочи от коня си и ми рапортува: „Г-н Подполковник! Много здраве от генерал Колев! Дръжте се! Той ги срази – удари ги във фланг и в тил“. Този ценен поздрав се чу и от войниците и едно бурно и нескончаемо „ура“ съпроводи отстъплението на русите и сръбската бригада и отекна по цялата позиция около Добрич, понеже вестта – спасителната вест – в миг се предаде по целия фронт и тил като по радио. Тази сцена се разигра на 7 септември 1916 година, разказва подполковник Малчев в книгата Непобедимата конница на Стоян Тачев.

Днес, 104 години по-късно този пример за обединение на българските сили, довели до победата, се изправя пред всички българи, за да ни покаже, че само когато сме заедно, можем да оставим следа в историята, заяви пред паметника на генерал Иван Колев в Добрич зам.-председателят на Народното събрание Валери Симеонов.

На поднасянето на цветя и венци пред Мемориала на VI пехотна Бдинска дивизия край село Козлодуйци присъства и основният дарител за изграждането му Тони Йорданов от град Мездра.

Празничният ден продължава с концерт на Представителния духов оркестър на Военноморските сили на България, както и с изложба на открито „Добруджа 1940 година“.

Подробностите чуйте от репортажа на Мая Щърбанова.