Любов Вълкова: Когато няма любов, боледува душата

Любов Вълкова е ръководител и душата на Университетската библиотека в Технически университет - Варна. Оживява я с много събития и срещи с хора на изкуството, вярна на идеята, че истинската библиотека не е само хранилище на книги и знание, но и културно средище. Обича технологиите, използва ги в работата си и оценява ползите от тях, но предпочита да държи традиционната книга на хартия в ръце, живото общуване и да отправи лично послание към приятелите си със или без повод. Празника на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов споделя със своята дъщеря, която също се казва Любов Вълкова и е талантлива пианистка, възпитаничка на Националната музикална академия."Проф. Панчо Владигеров".

"Открай време това е много голям празник в моето семейство. Аз съм кръстена на моята баба Любица, която е от Словакия. Нося нейното име, нейното възпитание в любов и голяма обич към семейството. Всички пожелават здраве, но здраве без любов не може да има. Независимо дали е любов към близките, към любимия, към детето, към хората изобщо - когато няма любов, боледува душата, а когато боледува душата - сърцето е празно. Обичам да обичам, това мога да кажа за себе си."

Любов не е имала никакво колебание при избора на име за дъщеря си: "Тя се роди на този празник и баща и каза, че тя е нашата Любов. Тя също е много обичлива и обича да раздава любов. Докосна се до музиката, до изкуството изобщо, душата и е много нежна и го изразява с музиката си, с картините, които рисува, със стиховете, които пише, но които, неизвестно защо, засега не виждат бял свят. Когато е влюбена, композира музика в духа на Дебюси, много нежна и светла."

Любов Вълкова с усмивка разказва за някои куриозни случаи, свързани с името и: "В първи курс в университета харесвах едно момче и забелязах, че и той ме харесва. В един момент помолихме приятели да ни запознаят - тогава така беше прието. Срещнахме се, подадохме си ръка, той си каза името и когато аз си казах моето - "Приятно ми е, Любов." - той се стъписа, изчерви се и избяга... Много мои приятели пък са искали да си имат нещо малко като дар от мен в дома, защото казват, че зареждам с много положителна енергия."

Библиотеката има изключително важно място в професионалния и личния свят на Люба, както я наричат приятелите. От любов към книгите след пет години обучение в Техническия университет започва ново висше образование в Софийския университет и казва, че оттогава библиотеката е неин личен храм и дом, който не може да си представи да напусне.

"На всички хора пожелавам да се обичат, никога да не губят вяра и както е казано - надеждата пуснете последна, а даже и не я пускайте. Има ли любов, всичко останало по някакъв начин се подрежда, обичайте!..." 

Интервюто на Валерия Василева с Любов Вълкова можете да чуете в звуковия файл.