На 22 септември 1908 г. за българите приключва един дългогодишен период на извоюване на Освобождението и Независимостта на страната ни, казва в интервю за Радио Варна Петко Петков, професор по нова история на България във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий".
- Има ли политически спекулации, свързани с 22 септември 1908 година? От часовете по история в ученическите ви години до днес, като професор по нова история, как се промени знанието за случилото се на тази дата?
- В моето детство това беше непознат празник. Споменаваше се твърде завоалирано. Основната причина бе да не се възвеличае значението на монархията и превръщането на България от Княжество в Царство. За жалост, по-възрастната част от населението ни не знае какво точно се е случило и битуват много големи заблуждения във връзка с тази дата.
- Коя е най-голямата заблуда?
- Най-голямата заблуда е, че България става независима изобщо. Това е огромна заблуда. Изобщо не е вярно. Актът, с който това се случва и целият замисъл на правителството на Александър Малинов и Княз Фердинанд е да се отхвърлят конкретни зависимости, фиксирани в Берлинския договор, васалитетът от Османската империя и всички ограничения, които води тази фиксирана зависимост - те са отхвърлени, т.е. България става независима от Османската империя. А изобщо независима не би могла да бъде нито България, нито някоя друга държава.
- В едно изречение споменахте и държавния глава, и министър-председателя. Как са успели да бъдат единни и в резултат на това успешни? Питам предвид случващото се днес между институциите, които водят студена война помежду си.
- Добре е тези, които сега ръководят институциите да поглеждат назад в историята, защото освен кавги в нашата история е имало време, когато институциите работят много добре. Съединението и Денят на независимостта са примери за стиковане на институционалните позиции и националната енергия. Подобен пример е и връщането на южна Добруджа. Това са събитията, които показват, че когато се събере националната енергия, когато се поприберат партийните лакти, когато институциите се изпълнят със съдържание, а не с мерак и страст, нещата се случват. Разбира се, трябва да има и удобна международна ситуация.
- А как се държи днес държавата ни на международната сцена?
- Струва ми се, че ако държавниците ни се смятат за представители на народа си, първо трябва "да знаят и да следват народното мнение", както казваше Левски. Аз не знам някой да е питал народа през последните години той какви приоритети има по отношение на национална и на държавна политика. Ако те знаеха какви са националните въжделения на българите днес, трябваше на първо място тях да защитават. Тази опосредствана демокрация, представителната, не винаги дава точен отговор на този въпрос. Понякога нашата външна политика силно се отклонява от балансирания улей, в който би трябвало да се движи, подобаващо на държава със зависима икономика и с положение, което не й позволява да се чувства като независима държава днес.
- А как ще коментирате държавниците ни, които с думите и делата си изглеждат като проводници на чужди интереси?
- Ще ви дам следния пример. Автор на Манифеста за независимостта на 22 септември е Александър Малинов. Той така е написал този кратък текст, че хем да е категорично заявление за нашите желания и стремежи, хем да изразява общото народно мнение, хем да не докача никой от външните партньори, т.е. не да има непременно конфронтиране, а ясно показване, че българският държавник, който и да е той и от която и партия да е, има зад себе си гласове и интереси на много хиляди и милиони хора. Той не може да каже „Аз мисля”. Той трябва да каже „Народното ни мнение ме прати при вас”. И с всички наши партньори, дори там, където има насложени несъгласия като отношенията ни с Турция и със Северна Македония, би могло да се мисли за благоприятно развитие на отношенията по този начин – с взаимно уважение, но и с отстояване на българския интерес.
Не бива в България да живеем и мислим краткосрочно. Политиците ни гледат един, два мандата напред, а не в перспектива. Това каза в предаването „Позиция“ на Радио Варна историкът акад. Георги Марков. Според него: „Дори сред политиците ни има едно дразнещо самодоволство. Те ни казват: „Нас ни оценяват високо в Европа, вие тук ни занимавате с..
Денят на българската книжовност е символ на образованието, които ни обединява, въпреки много разделителни линии в нашето общество. Това каза, в предаването на Радио Варна „Позиция“ Юлиян Петров, от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. „В последните години се възприе тезата, че в училище основно трябва да се образова и възпитанието..
Интервю със Sami Hinkka (ENSIFERUM) За 30 години сме гледали ENSIFERUM четири пъти в България. В края на миналата година финландците пуснаха новия „Winter Storm“ – девети в дискографията им. Да се надяваме, че бандата ще го представи и с концерт в България. Иначе за албума и по други теми гост в „От другата страна“ е басистът на бандата Sami..
Емилиян Ялъмов, авторът на видео подкаста "Лакърдии от кокпита", е морски човек - с всички нюанси на това определение. Любовта към морето идва още от детските му години, когато гледа с възторг "Васко да Гама от село Рупча". Залепяхме се пред малкия екран и гледахме. Може би от там тръгна това мое влечение, коментира за Радио Варна Ялъмов. Вече..
Един от най-известните класически оркестри в света Виенският Моцартов оркестър ще зарадва българската публика с величествен концерт на 31 май тази година в зала 1 на НДК, по покана на "BGTSC". Музикантите в състава му се посвещават изцяло на произведенията на най-уважавания представител на Класическия период – Волфганг Амадеус Моцарт. Репертоарът на..
Абитуриентът Николай Костадинов е носител на награда "Варна" в системата на предучилищното и училищното образование - в областта на хуманитарните науки. Николай е ученик от XII клас в Математическата гимназия "Д-р Петър Берон“. Още докато е в V-VI клас, започва да се състезава, тази година завоюва две първи места на областните кръгове на..
С вълнение преди абитуриентския си бал и в навечерието на изпитите е дванадесетокласничката Невяна Пенкова от Детско-юношеския театър "Златното ключе". Винаги съм искала да бъда на сцена, категорична е тя. Допълва, че винаги ѝ е бил интересен анализът на персонажа, неговият вътрешен монолог. Невяна ще кандидатства в Националната академия за..