Христо Русев: Васко Василев ме научи навсякъде да съм на 100 %

А ето какво разказа за това приключение фотографът Христо Русев в интервю на Светлана Вълкова:

След първата фото книга, която ти направи преди време, посветена на мима Герасим Дишлиев- Геро, вече е факт и втората, която е посветена на цигуларя Васко Василев. Тя е много красиво оформена. Първо, от къде ти дойде идеята да снимаш Васко Василев?

Христо Русев: То е много дълъг процес. Това беше една от моите мечти. Аз като малък си бях поставил доста мечти. И мислих, че няма непостижима цел. Просто не знаех как да ги постигна, но знаех, че някой ден ще успея, защото твърде много вярвам в нещата, които съм си поставил като цел и мисля, че няма невъзможни неща. Не знам, аз като бях малък имаше момент, в който много бързах да си сбъдвам мечтите и не ставаше, и не ставаше.. И как сега всички успяват, пък аз няма да мога да успея. После се научих да имам търпение и да си казвам - когато трябва, тогава ще стане. И да си го закодирам в съзнанието и просто да си следвам пътя като фотожурналист, да си се развивам и така... И ако стане, стане. Да не насилвам въобще нещата. Та така случайно стана, защото в пети клас реално ми беше първата среща с Васко Василев. Защото въобще не ми се ходеше на училище. Мислих времето за изгубено в училище. Исках да бъда като големите хора, да работя, да правя нещо качествено. Хората да имат нужда от моята работа, а не просто безцелно да ходя на училище, само за една оценка да се състезавам и да ми е сиво ежедневието. Всеки път, когато се прибирах от училище, ми беше скучно, не знаех какво да правя, бях много отчаян на моменти. Майка ми много обичаше музиката, тя е меломан и покрай нея знаех някои изпълнители. И така един ден си търсех в мрежите, просто написах „violin”- цигулка, харесваше ми цигулката. Това ми беше ключовата дума. И си пуснах някакъв микс. Изведнъж започна да свири цигулка, която много ми хареса. Реших да проверя кой е. Пише - Васко Василев. Разбрах по името, че е българин. Много ми хареса музиката му. Така, след няколко години вече, разбрах, че е много известен, че е концертмайстор на Кралската опера в Лондон - „Ковънт Гардън”. И вече когато бях 10-ти - 11-ти клас работих за един национален вестник „Ежедневник”. Те ме изпратиха да снимам негови концерти. След това пък той ме хареса, неговият мениджър също. Поканиха ме да работим заедно. 7-8 години работихме заедно по различни проекти и така изведнъж след поредния концерт преди няколко години ми дойде идеята да направим документална фото книга. Аз вече имах идея за първата ми фото книга и исках да се специализирам тясно в правенето на документални фото книги, защото може да дадеш много повече от себе си. Работиш с години върху един проект, влизаш максимално в личното пространство на някого...

Ако той ти позволи...

Да, ако ти има доверие. Ти трябва да си го спечелиш естествено това доверие. Затова е много трудно да се правят такива проекти, но пък, ако се направят, наистина си заслужава, защото стават снимки, които са исторически. И наистина, хората, никой не го е виждал в такава светлина. Напълно естествен човек. Точно това искам да покажа през моите снимки. Да изкарам душата на човека, а не просто лъскавото, напудреното на сцена и т.н., което всеки го знае, всеки го вижда. И за мен това е смисълът на документалната фотография - да правим документални фото книги.

Ти затова си нарекъл книгата „Васко Василев зад сцена”.(..) Колко време бяхте заедно плътно, за да направиш снимките за тази книга?

Христо Русев: Ами плътно четири месеца почти ежедневно снимане на различни локации - Лондон, Валенсия, Токио, на други места в Япония, малки градчета, където свиреше по концерти. (..) Но България пък си му е сантимент. Тя си му е най-любимото място, България.(..) Няколко години ни отне. Две или три години ни отне целият процес. А плътно - четири месеца.

Той в предисловието казва: „Когато разбрах за идеята на Христо за този проект, веднага се съгласих. Винаги съм подхождал с голямо любопитство към всичко, което допринася да изразя благодарността си към живота, който имам и към възможността да споделям толкова много обич чрез музиката.” Тази книга е разделена на отделни глави. Какви са те, на какъв принцип ги разделихте?

Христо Русев: Тя е разделена на четири глави. Реално на четирите основни места, на които той живее и твори, и прави нещо с живота си. Това са Лондон, там където е концертмайстор в Кралската опера „Ковънт Гардън”, Испания, където е едно от любимите му места и местата, на които живее - Япония и България. Той обича да се връща много често в България. Затова сме го разделили на четири места. Реално по четирите основни държави, през които минава пътят му и е минавал десет години назад и десет години напред най-малко ще минава пак по тези места. Затова това е като моментна снимка на една част от живота му.

И всяка глава започва с негов и с твой текст?

Христо Русев: Да, всяка глава започва с негов и с мой текст. Той обяснява за това какво това място му носи на него, как той е свързан с него, какво харесва в това място. Аз говоря за това какво е било зад кадър, за работата ми с него, впечатления, забавни моменти.(..)

Какъв човек е Васко Василев? От тези снимки, които виждам аз и които не са на сцена, както ти казваш - изключително весел, забавен, даже щур мога да кажа на моменти. Не знам обаче твоето впечатление какво е?

Христо Русев: Ами моето впечатление е, че на сцената е един много сериозен човек, на репетиции, на всички места, на които трябва да се работи - за него няма извинение. Той отива, работи, спазва строго часове, минути, секунди. Въобще не подценява нито една ситуация в работата, което за мен беше изумително, защото аз трябваше да се науча, че за 15 концерта, примерно в България, ми беше много трудно(..), трябваше да се предизвикам 15 поредни дни да снимам един и същи концерт, с едни и същи неща и всеки ден да се опитвам да направя все по-добри и по-добри снимки. За мен това беше много голямо предизвикателство. На четвъртия концерт ми омръзна, реално. Не ми е омръзнало да слушам музиката, омръзнало ми е да снимам. Беше ми се изгубил погледът и не знаех какво да правя. Но реших да натисна още повече, както той прави, и реално снимката на корицата, която виждате в момента - тя е правена в Асеновград на концерта, който беше на 10-тия ден. Накрая започнаха да излизат още по-добри снимки.(..) А иначе Васко Василев зад сцена е един много забавен, много добър приятел, човек, който не се отличава по нищо от нас, хората, които го гледаме на концертите, хората, които четат книгата. Той е един забавен човек, едно малко, непораснало дете, мога да кажа, което наистина е успяло да запази детското в себе си и не спира да се радва на живота, да се забавлява, и да не приема всичко толкова насериозно, както ние сме свикнали - всеки толкова насериозно да се приема. И най-важното: където и да е в момента – на концерт, на купон, с приятели, той е там на сто процента! На това ме научи и мен. (..)

Цялото интервю с Христо Русев чуйте в звуковия файл.

Христо Русев е млад фотожурналист, роден в Свиленград.Негови фотографии са публикувани в The New York Times, The Guardian, The Times, Washington Post, Wall Street Journal, BBC, CNN, Associated Press, National Geographic Magazine, New York Magazine, ELLE Magazine и други световни медии. От януари 2018 г. Христо Русев е член на Асоциацията на европейските журналисти в България. Снимка на Христо бе избрана сред най-добрите травъл фотографии в класацията на Си Ен Ен през 2019 г.