Историята на една българка и един пакистанец, борещи се за правото да живеят заедно с детето си в България, е обект на съдебни спорове от години. След многократни откази от българското посолство в Пакистан да издаде виза на мъжа, той е принуден да предприеме дълго и опасно пътуване извън закона до страната ни. Успява да стигне до Гърция, където е заловен, с пасаван влиза в България, но битката му за статут продължава и до днес.
Гергана и Акил се запознават и влюбват в Норвегия през 2013 година. Малко по-късно те заминават за Пакистан, където сключват брак. Съгласно визата си, Гергана може да остане само един месец. След това, през 2015 година тя, вече бременна, се прибира в България и оттук започва тяхната многогодишна борба да се съберат да живеят заедно, без страха, че миграционните служби, съдилищата, законите на държавата ни и сляпото взиране само в буквите от страна на чиновниците могат да ги разделят отново. Гергана Акил разказва за многократните й опити да получат виза за Акил, следвайки стриктно законите на България.
Притежаването на имот и доходи на поне единия от двамата дава сигурност на нашата страна, че Акил ще може да издържа сам семейството си тук, а няма да разчита на социални помощи от България. И понеже беднотата често е смятана за грях, те са наказвани нееднократно с поредния отказ за издаване на виза. Как Гергана се е справяла тук сама, без родители и с новородено е съвсем логичният въпрос, който си задаваме.
След две години на безуспешна борба с институциите Акил, решен да види съпругата и детето си, предприема изключително рисковото си пътуване – от Пакистан до България. Гергана знае, че той тръгва и за нея, дните, в които тя няма никаква вест от съпруга си, са дни на мъка, страх и безкрайна тревога.
Все пак, напук на всичко, Акил Сървър успява да стигне до България, до Балчик, до дома на своята съпруга, до своето дете. Вероятно тогава си е мислел, че най-трудното е зад гърба му, но три години по-късно вече му е ясно, че това е било само началото.
Невъзможността да пробият системата в България отвежда преди две години семейството до дружество, занимаващо се с консултантски услуги в сферата на миграцията. Тяхното единствено желание е било да узаконят статута на Акил, за да може той да живее заедно със своята съпруга и общото им дете в България, да има елементарните човешки права като това да работи, да може да излиза без придружител и когато се почука на вратата, да не се страхува, че идват да го депортират. За съдебната им борба разказва юрис-консултът от дружеството Петя Казакова.
Отдел миграция към ОД на МВР Добрич отказва право за продължително пребиваване на Акил, тъй като той няма издадена виза от посолството ни в Пакистан. Такава виза Акил не може и да получи вече, тъй като заради пандемията посолството ни там не работи. Завежда дело в Административния съд в Добрич, който уважава искането му за продължително пребиваване, но Върховния административен съд в София отменя решението на съда в Добрич. Така се стига до сегашната искова молба в Административния съд в Добрич от страна на Акил, в която той съди началника на ОД на МВР в Добрич, както и Върховния административен съд и иска обезщетение от 20 000 лв. заради нарушените му права.
Петя Казакова е категорична, че ако съдът в България отново откаже да му даде разрешение за продължително пребиваване, ще заведат дело срещу България в Страсбург. И всичко това, за да признае една държава, че нейна поданичка има правото не само да се влюби в пакистанец, но и да живее с него в родината си.
Повече по темата чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова.Ваканция, плаж, море, добро настроение. Това е август. Разбира се, преди да облечем банския и да метнем в чантата плажна хавлия, задължително имаме дълги часове на въртене пред огледалото, с покрусен поглед, в пресмятане на калории. Сякаш снощи сме си легнали тънки като фиданки, а осем часа по-късно много рязко и неочаквано сме се събудили с..
Млади и талантливи – с гласове спиращи дъха. Така може да опишем вокално студио Angle Voices. Студиото е създадено през 2001 г. към читалище ‘‘П.Р.Славейков‘‘-гр. Варна от вокалния педагог Атанаска Липчева. Тя развива млади таланти в областта на вокалната техника на възраст между 4 и 25 години. Студиото е лауреат на редица национални и междуародни..
Ралица Стоянова е ученичка в 8 а клас, профил "Хуманитарни науки", в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски". Тя е автор на рубриката "Добрите новини" към училищния подкаст "Ученически глас". Основна цел на рубриката е да информира за позитивни събития от страната и училището. Ученичката подбира всяка новина от социалните..
На морската гара във Варна има два легендарни ветрохода - българският "Калиакра", който се използва за ресторант и румънският "Мирча", който се използва за обучение на кадети и курсанти (включително и от България). Предназначението на подобни кораби е определено чисто морско и свързано с обучение на желаещи да практикуват морско дело. "Калиакра"..
Три изсъхнали иглолистни дървета създават предпоставка за възникване на пожар до бл.63 в кв.Чайка, алармираха в редакцията на Радио Варна, живеещи там. Дърветата са с височина до седмия етаж на 15-етажния блок и се намират на няколко метра от него, установи наша репортерска проверка. Домоуправителят на блока Марциан Янакиев разказа, че..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Учени са открили, че въздухът в нашите апартаменти и автомобили може да е основният източник на микропластмаси, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове. Според проучване на Университета в Тулуза, публикувано в PLOS One, възрастен вдишва до 68 000 микропластмасови частици с диаметър по-малък от 10 микрометра всеки ден – 100 пъти повече,..