Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Може ли сбор от рецепти да привлича туристите

| обновено на 27.10.20 в 15:12

Колко от вас смятат, че за регионът на Варненското Черноморие най-популярните гозби са супа от коприва с яйце, пилешка яхния с дюли, както и десертът малайник, полят с маджун от захарна тръстика?

Да, правилно сте прочели!

Макар да звучи странно и непознато, именно това предвижда за Варна проектът „Национално меню“. Той е съвместна инициатива на Министерството на туризма и Университета по хранителни технологии в Пловдив, чийто аргумент е, че световната практика сочи, че включването на храни и напитки в различни културни събития е предпоставка за привличането на 35 % повече туристи.

Проектът, започнал през лятото, стъпва и върху идеята, че в последните години все повече чужди, че и наши туристи се насочват и към т.нар. гурме туризъм и желаят да се запознаят поне частично с националната и регионалната ни кухня. Затова България е разделена на девет туристически района с центрове Пловдив, София, Русе, Велико Търново, Казанлък, Благоевград, Смолян, Бургас и Варна, а за всеки от тях са заложени традиционни ястия и напитки.
Похвален почин, както се казва, но оказва се механичният сбор от рецепти, дело на преподаватели от пловдивския университет, е пропуснал - на първо място, че Варна има излаз - и то не малък, на море.

Вярно, че традиционните рецепти във Варна и региона далеч не се изчерпват с рибата и рибните ястия, но представеният сбор от гозби е далеч от онова, което дори и няколко поколения варненци и живеещите в региона помнят или са срещали. А супа от коприва - с яйце или без, се готви навсякъде в България и трудно може да се каже, че е характерна само за Варненско.

При всеки един такъв проект, който цели привличане на чужди туристи трябва да се отчитат не просто няколко рецепти, но най-вече дали те съответстват на вкуса на туристите, които искаме да привлечем. Това коментира за Радио Варна Желязко Каракашев - ресторантьор и хотелиер, с опит у нас и по света и един от основателите на проекта "Черноморска кухня".


Желанието българските ястия да се превърнат в разпознаваем бранд трябва да включват и още няколко неща, смята Каракашев. В списъка влизат и осъвременяването на рецептите в съответствие с днешните разбирания за храната, достъпността и икономическата обосновка на продуктите, начинът за представянето на ястията.

Трябва да погледнем старите рецепти по модерен начин. Масово, готвачите у нас стигат само до кухнята и се ограничават до занаятчийските умения. Липсва образованост, в която на първо място е нужно разбиране за физиологията на човека. Традиционната кухня трудно би съответствала на днешните вкусове, защото вече имаме други естетически усещания. Дори кебапчета и кюфтетата вече трябва да ги предлагаме по друг начин, убеден е Каракашев.

Да не говорим, че трудно може да се говори за ястия, които са категорично категоризирани като национални, може би с изключение на шопската салата, която всички знаем е изобретение на някогашния "Балкантурист". Голяма част от приеманите у нас за типично български ястия се готвят в голяма част от Балканите, по Средиземноморието и в пределите на някогашната Османска империя. Често забравяме и факта, че освен обща история всички ние в тези райони делим и обща кухня.

Подробностите чуйте от интервюто с Желязко Каракашев:







Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO): С лошото идва и много хубаво

Интервю с Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO) LUTHARO са канадска банда, която ще дойде за първи път в България като съпорт на ALESTORM. LUTHARO имат два албума – от 2021 и 2024. Концертът е на 29 ноември в клуб „Joy Station“ по покана на „BGTSC“. Месец преди събитието, обаче, стана ясно, че вокалистката Krista Shipperbottom и барабанистът Cory..

публикувано на 27.11.25 в 20:21

Експерт: Реалният брой на убитите жени, жертви на домашно насилие, е възможно да е двойно по-голям

Реалният брой на убитите жени, жертви на домашно насилие, е възможно да е двойно по-голям. Държавата продължава да не изнася национално представителна статистика. Данните, които обществото вижда, са резултат от работата на гражданския сектор - активисти, които следят медийните публикации. Това каза Надежда Дерменджиева, директор на Български фонд за..

публикувано на 27.11.25 в 08:20

Scott Vogel (TERROR): Времената се променят и трябва да се съобразяваш с това

Интервю със Scott Vogel (TERROR) „Only the Hard“! Така се казва турнето на хардкор титаните TERROR, което на 29 ноември ще събори пространството за алтернативно изкуство и култура в София „Топлоцентрала“. Поканата е от „141“ и „EventEase“. TERROR водят със себе си DEATH BEFORE DISHONOR. RISK IT!, а на сцената ще се качат и родните герои LAST..

публикувано на 26.11.25 в 20:15

Новите светове на Ирена Ангелова

Ирена Ангелова има над 20-годишен опит в музиката. Заминава за скандинавските страни, когато е едва на 21 години, и изгражда успешна кариера в Дания, където се установява да живее и твори. Копнежът по родината обаче е толкова силен, че един ден тя решава да се върне в България. Завръща се и към красотата на българския език, а след дебютния ѝ..

публикувано на 26.11.25 в 08:10

Пънк джаз философията на Цветан Цветанов

Цветан Цветанов е автор и водещ на радиопредаванията "Аларма" и "Заедно след полунощ: Вавилонската фонотека" по програма "Христо Ботев" на БНР, редовен автор на "Портал Култура" и неуморен организатор на концерти под шапката на "Аларма пънк джаз", попълващи празните полета между стойностната музика извън стандартите и българската публика...

публикувано на 25.11.25 в 07:30

"Колосът" на Силвия Плат за първи път на български език

„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор".  Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно.  "Имах книгата. Започнах да я..

публикувано на 24.11.25 в 07:35
Ина Лулчева

Ина Лулчева: Няма доказателства за престъпна дейност на Благомир Коцев

Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..

публикувано на 22.11.25 в 13:08