Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

НА СЕЛО в Рояк

41
Снимка: Д.Дончева

Тази събота гостуваме на жителите на село Рояк. Стигнах до там през Провадия по пътя за Айтос. След 12 км. има отбивка вдясно, а след още километър се влиза в селото. То е част от община Дългопол и посреща с две табели. Наложило се да сложат нова - светлоотразителна, но не премахнали старата, защото и тя е в добър вид и не пречи на никого. Главният път се вие през селото, а първото впечатление е че в него цари ред и чистота.

Годината на основаване на селото се губи някъде в миналото. Прието е, че е основано през 18 век от жители на съседното село Чайка, за което разказахме вече в ефира на Радио Варна. То пък е вляво от пътя за Айтос и е точно срещу село Рояк.

Основното население в село Рояк е от турски произход. В момента там живеят 250 души по адресна регистрация, а постоянно живеещите са около 350. Има 4 български семейства и едно английско. Купуват се къщи предимно от варненци. Местните се прехранват със земеделие, отглеждат овце, работят в строителни фирми и в чужбина.  20 години кмет е Мехмед Кодран. Предстоят му още 4, защото той печели и на последните местни избори. Какво е да си кмет толкова дълго време?

Мехмед Кодран

Ято птици – това е едно от значенията на думата рояк. Дали и в село Рояк има толкова много птици и затова ли се казва така? Продължавам разговора с кмета Мехмед Кодран – за името и местните забележителности.


Заедно с кмета ме посрещна и Атидже Рафет. Тя е родом от селото. Работи като секретар на читалището, а от 7 месеца е назначена и на длъжността специалист в кметството. Местното читалище се помещава в къщата на неговия първи председател Фикри Хюсеинов, който около 1935 г. се изселва в Турция. Неговият син Айтач е ядрен физик, завършил в Кеймбридж, Великобритания. Читалището се казва "Светлина 1928". Предишното му име е било "гайрет", което означава "търпение".
Оказа се, че от Рояк има доста известни личности. И типични местни обичаи.

Непосредствено до сградата на кметството е тази на Пощата. Две идентични сгради и двете нуждаещи се от ремонт на фасадите, особено тази на Пощата. Олющените стени отвън обаче, нямат нищо общо с приветливите и прясно измазани стени отвътре. Защото за ремонта отвън пари трябва да даде общината, трябват и хора, които да свършат работата, а отвътре – местните могат сами да измажат, както и са направили. В деня на гостуването ми в Рояк Пощата беше заключена, но успях да се срещна с Велиха Исаева, която работи в нея.


Чистият въздух в селото е още по-чист  на Кулата – мястото над Рояк, където се открива панорамна гледка и където е пътят за Скалния манастир. Тръгваме за там, но с излизането от кметството, зад сградата видях местната атракция – комбайна, оставена преди години в тревните площи, на които е монтирана малка детска площадка. Кметът Мехмед Кодран, обясни защо селскостопанската машина е оставена там.


И накрая стигнах до най-високата точка на село Рояк – Кулата, от където се открива невероятно красива гледка. Местните много обичат това място и затова го пазят чисто. Често са там.



Всяко село в България е уникално с нещо свое, нещо типично, нещо местно, нещо – което другаде не може да бъде видяно. Колкото и да разказваме, колкото и снимки да направим – никога не можем да разкажем или заснемем онова, което виждаме със сърцето си. Онова, което усещаме, когато сме там. Така е и в село Рояк. Трябва да си бил там, за да кажеш, че го познаваш. Да си седял в тишината на селското ежедневие, да си гледал отвисоко към хоризонта, да си видял рояка от лястовички и щъркели и да си чул веселата глъчка на другия рояк – децата, заради които селото днес се казва така. Спретнато, чисто и подредено. Няма боклуци по улиците, но така и не попитах защо. Някак става ясно, че местните хора сами чистят и в селото и около него. А доказателство, че не оставят боклук след себе си е пътят за Скалния манастир, където няма нито хартийка, нито торбичка, нито пластмасови бутилки – все неща, които за съжаление оставаме след себе си, когато сме сред природата. Е, тук не е така. Подслаждам с локума, с който местните ме почерпиха, а преди да се кача в колата за Варна,  възрастен мъж ми даде шепа хинап – от дървото в двора му. Този път не можах да видя Скалния манастир на Рояк. Но обещах да се върна. В някоя слънчева събота.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Блясък, магия и приключения – мюзикълът „Аладин“ покорява сцената на Летния театър във Варна

Във все по-богатата програма на Варненския фестивал ‘‘Опера в летния театър‘‘ едно заглавие изпъква пред останалите. Мюзикълът ,,Аладин‘‘ е най-новата продукция на ТМПЦ – Варна и заедно с мюзикълите ‘‘Дух‘‘ и ‘‘Парижката света богородица‘‘ е лауреат на програмата на фестивала. С премиерата си на 18 юни мюзикълът покори сърцата на..

публикувано на 24.07.25 в 15:50

Три дни празник в Университетската ботаническа градина в Балчик

Три дни ще празнува своята 70-годишнина Университетска ботаническа градина – Балчик от 25 до 27 юли, когато ще се проведе арт изложение сред цветята. Събитието се организира съвместно с фондация „Добруджа – история, традиции, култура“, като ще бъдат представени занаяти, изкуства, лични срещи с творците, образователни работилници като тъкане,..

публикувано на 24.07.25 в 14:21

Изчезват ли паметниците на културата във Варна?

Понастоящем във Варна се работи по общо 12 проекта за реставрация на архитектурни паметници .  Сред тях е и т.нар. „Софийска банка“, поято сега виждаме само укрепването и съхранянето на пластиката на покрива. Предизикателството по нейната реставрация е заради достъпа до имота, който е през чужд имот.  В същото време има и не малко примери за..

обновено на 24.07.25 в 10:16

Православната църква почита света Христина

На 24 юли честваме паметта на света великомъченица Христина.  Мъченицата Христина живяла през III век в град Тир, където баща ѝ, Урбан, бил владетел. Когато се родила, родителите ѝ ѝ дали името Христина, което не било според тяхното езическо мъдруване, а по Божий промисъл, предопределил живота ѝ в служба на Бога. Момичето било невероятно красиво и..

публикувано на 24.07.25 в 09:40

11-годишният пианист Антонио Паван: За мен музиката е felicità!

Клавирен рецитал изнесе в рамките на Международния фестивал "Варненско лято" снощи Антонио Паван.  Той е само на 11 години с българо-италиански произход, а биографията му вече е забележителна, репертоарът му се простира от барока до XXI век, свирил е в престижни зали в Италия, където живее, и в Европа, печелил е само първи награди от конкурси, често..

публикувано на 23.07.25 в 16:15

Фестивалното изложение "Порода - Любов" ще обедини природозащитниците на Варна

Предстои едно изключително вълнуващо и заредено с обич събитие във Варна, което ще събере на едно място представители на природозащитни организации, доброволци, любители на животните и всички хора със сърца, отворени за доброто. В събота, 27 юли, от 10:00 до 22:00 часа, на входа на Морската градина в морската столица ще се проведе фестивалното..

публикувано на 23.07.25 в 12:35
Модният експерт Румяна Димитрова в студиото на Радио Варна

Мока мус - цветът на 2025-а

Мока мус е цветът на 2025 г. - той създава усещане за лукс и мекота и напомня за кремчетата от детството ни. Именно този цвят диктува самата мода, а другите актуални нюанси на лято 2025 са ментово зелено, цвят праскова, съчетан с пастелно синьо, както и всички пастелни гами. Това обобщи за предаването "Новият ден" модният експерт Румяна Димитрова...

публикувано на 23.07.25 в 10:15