Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Да "прескочиш" Камчия

| обновено на 28.11.20 в 08:46
27
Луда Камчия в понастоящем "най-широката" си и разлята част под пътните естакади, в района на Чудните скали.

Месец и половина след като Луда Камчия в района на Чудните скали беше с ширина за "прекрачване", реката вече е 

малко по-голяма и 

става за "прескачане" - все пак малко поваля,

а на места достига до метър и половина - два. Като за скок от място в часовете по физическо възпитание и спорт в училище.

Въпреки това "порастване" на реката обаче, в района на природния феномен, 

тя все още 

наподобява слабо охранена 

виеща се змия насред голяма поляна.

В този си вид - на почти санитарния си минимум, р. Луда Камчия тече след яз. "Камчия", откъдето водите ѝ се отправят по тръбите, за да снабдява Варна, Бургас и по-малките градове, села и курорти с вода за пиене, а част от тях и за производството на преференциална електрическа енергия от ВЕЦ.


Това, което се извива не е змия. Луда Камчия е. Или поне остатъка от нея. В този си вид реката тече след яз. Камчия.


Официални публично достъпни данни за това колко се е свила на ширина и намаляла като дебит и скорост на течението р. Луда Камчия, в сравнение с времето преди 5 или 10 години, няма. Видимата разлика за последните около две години сочи, че е няколко десетки пъти -

представете си

няколко подобни "виещи се змии"

по повърхността  - не само по ширина една до друга, но триизмерно.

Авариен план, който да предотврати водната криза, която се задава заради критично ниското ниво на Луда Камчия и основния язовир - "Камчия", няма

Според месечните графици на Министерството на околната среда и водите, в началото на месец септември полезният обем вода - т.нар. използваем обем, в него е бил 55.28 млн. куб. В началото на октомври те вече са 45.52 млн. куб. м. , а на 13 октомври - 41.9 млн. куб. м. вода.

Оттогава водата и в язовира и в изпусканата след него Луда Камчия продължава да спада.

Днешната Луда Камчия гледана от някогашния мост над нея.

Към дата 24 ноември в яз. "Камчия", тя е вече е едва 20,84% от общия полезен обем.

В абсолютни цифри,

водата в яз. "Камчия",

която е годна за пиене

е само 32.77 млн. куб.м.

Същевременно разрешената за ползване вода за Варна месечно е около 2.5 млн. куб. м,, а за Бургас - малко над 3.5 млн. куб.м. Минимално количество вода отива и за населени места в Сливенска област.

Това означава, че част от водите, които не е трябвало да се използват, са изчезнали.

Буквално!

Официални публични данни къде е водата също няма. Съдейки по справките за дневния приток и отток на язовира, от "Камчия" продължава да се оттича над 100 пъти повече вода, отколкото се влива.

Факт е обаче, че водата в яз. "Камчия" грубо - с този темп на черпене и при очаквана суха зима, подобна на предишните две, ще стигне за три месеца и половина. Доколко обаче е годна и читава за пиене вода на края на полезния обем, дори и преминала през пречиствателна станция на 200 км., а след това и по тръбите, е въпрос, който за момента на получава отговор.

Липсват и данни колко дълго и в какъв обем Девненските извори, към които частично е "закачена" Варна от няколко месеца, ще могат да компенсират ограниченото заради дефицита снабдяване с питейната вода от яз. "Камчия".

Виждате ли надписа XIXI? Допреди няколко месеца беше под вода, не се виждаше изобщо.

Цялата площ, в която днес господства червеникаво-кафеникавата растителност, допреди две години беше заета от пълноводните води на Луда Камчия. Пространството е толкова обширно, че 

могат да се поместят 

няколко десетки стадиона 

с олимпийски размери, а храсталаците да бъдат превърнати в дълго трасе за бягане по пресечен терен.

Понастоящем, за някогашното не толкова далечно във времето речно равнище 

говорят само по-избелелите участъци на граничната част на Чудните скали. Останали на сухо преди месеци, когато започна резкият спад на водите и безводието, сивкаво-ронливите участъци указват и най-високата достигана и вече немислима точка на водите. 


По-бялата част от Чудните скали, указват обичайното доскоро ниво на водата. Няколко метра надолу са последните остатъци от нея.

Идентична е ситуацията 

и на километър от Чудните скали - там,

където Луда Камчия среща яз. Цонево.

И там, данните на екоминистерството сочат, че спадът продължава, макар и в далеч по-скромни обеми. Към днешна дата, "Цонево" (официално съществуващ под старото си име "Георги Трайков") е с полезен обем вода - за напояване и промишлени нужди, от 28.49% или 88 млн. куб.м.

От 10 октомври до 25 ноември, в най-западния ръкав на яз. Цонево, 

водата се е свила почти двойно, спрямо тогавашното равнище. Рибарите с въдици под първата пътна естакада в посока Айтоския проход са ежедневна гледка, а по утъпканите пътища на дъното на язовира, прокарани от 4х4 автомобилите, вече несмущавани се движат и обикновени леки коли. 

Единствената "пречка" са растящите боклуци - пластмасови бутилки, смачкани хартии, опаковки от fast food...

В малкото останала вода, която можеш да прецапаш се оглеждат основите на мостовите съоръжения. Белизната по тях на височина около 18-20 метра показват обичайното за последните повече от 40 години язовирно ниво, което никой в района вече не вярва, че ще види. Затова пък риби засега има. С изчезването на водата, те също остават на сухо.


Един рибар с въдица, втори рибар с въдица...

В пресъхващата част от дъното на коритото на Луда Камчия властват кал и тиня, в която близо 100-килограмов мъж с ръст над 190 затъва на около 6 см. за секунди, а процепите в калта, 

маркиращи бъдещото засушаване, 

са дълбоки над 15 см.


Процепите в дъното на речното корито са дълбоки поне 15 см.

Старият "изплувал" от яз. Цонево мост над Луда Камчия е малко поочукан, но стабилната конструкция безпроблемо би могла да издържи и преминаването на танк. За разлика от пътя, който преминава под Чудните скали, където трафикът въпреки, а може би и точно заради ремонта на Айтоския проход - който ще продължи до средата на декември 2021 г., е относително редовен. 


По този мост, който родените след 1974 са виждали досега само на черно-бели снимки, спокойно може да мине и танк, на само коли.

Два дни след поредното затлачване - 13-о поне подред за годината, устието на Камчия - образувала се от сливането на Луда и Голяма Камчия в района на дългополското с. Величково, е 

отпушено за пореден път
С неблагодарната работа да изринат пясъка на мястото, където реката среща морето, се занимават рибарите от рибарското селище до Лонгоза в най-долното течение на Камчия.


Вляво - морето, вдясно - реката.

Пясъкът е все още като отсечен, мокър и не е започнал да изпръхва. И тъй като водата е малко, а реката ленива, 

вече започва да се образува 

и поредната пясъчна коса - 

за следващото запушване на устието на най-голямата българска река, вливаща се в Черно море. 


Вижте и останалите снимки във фотогалерията.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Бъги ще помага при бедствия и аварии във Варна

Община Варна получи като дарение специализирано високопроходимо превозно средство UTV. Машината ще се използва за нуждите на отдел „Дейности по защита на населението“, както и за Доброволното формирование към Община Варна.  Новата придобивка ще се използва при изпълнение на задачи, свързани с необходимост от специализиран автомобил с по-голяма..

публикувано на 12.02.25 в 12:58

Благотворителен базар до края на месеца организират в Административния съд във Варна

От днес до края на месеца Административен съд – Варна ще е домакин на благотворителен базар. Инициативата се провежда съвместно с Център за социална рехабилитация и интеграция на възрастни с говорно-езикови нарушения при мозъчна увреда "Афазия". Средствата от базара ще бъдат предоставени за закупуването на слушалки с костна проводимост за подобряване..

публикувано на 12.02.25 в 11:55

Варна се включва в националната антиспин кампания

Дирекция „Превенции“ към Община Варна се включва с няколко различни инициативи във втория етап на Националната АНТИСПИН кампания, която ще се проведе от 14 до 21 февруари 2025 г. Участието на морската столица ще протече под мотото „Предай знанието, не вируса“. Основните цели на кампанията са привличане на общественото внимание и постигане на..

публикувано на 12.02.25 в 09:35

"Ангелите на Болград" и мрежите за фронта

В украинския град Болград, в един сутерен в центъра на града, почти всеки ден за по няколко часа се събират българи и украинци, за да плетат маскировъчни мрежи за фронта. Познати са като "Ангелите на Болград" и работят, разделени в три бригади. Плетат от март 2022 г., вече близо три години. Организира ги Оксана Килафли, украинка и съпруга на един..

публикувано на 11.02.25 в 10:26

Клуб на краеведа учредиха във Варна

23-ма  историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Домакин на учредителното събрание беше Държавният архив във Варна.  Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище..

публикувано на 11.02.25 в 09:57

Светът отбелязва Деня за безопасен интернет

Светът отбелязва за 23-и път Международния ден за безопасен интернет. Започнал като инициатива на Европейския съюз, денят отдавна излиза извън рамките му и вече се отбелязва в над 120 държави на всички континенти. Това е ден, в който общественото внимание се фокусира върху онлайн рисковете за деца и млади хора, и върху необходимостта родители,..

публикувано на 11.02.25 в 08:50

Пчелар: 2025-а ще е по-тежка за сектора от миналата година

10 февруари е Ден на пчеларя. От години се говори, че броят на пчелите в световен мащаб намалява, а изчезването им ще доведе до унищожаване на баланса на екосистемата и ще се засегне добивът на храни в световен мащаб.  Все по-трудно става на пчеларите и у нас, но за мнозина от тях това е вече начин на живот.  Димитър Димитров има 250 кошера в..

обновено на 10.02.25 в 19:32