Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Празнуват носещите имената Васил, Василка и техните производни.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.
Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т.н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година. В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата, а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела.
Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце. Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.
На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.
На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т.е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа). Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод. В
Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината. В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски култури и според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.
Община Варна ще подаде проектно предложение по процедурата "Подобряване на инфраструктурата на рибарските пристанища, рибните борси, местата на разтоварване и лодкостоянките, с цел да се улесни разтоварването и съхранението на нежелания улов". Проектът, озаглавен "Подобряване инфраструктурата и модернизация на Рибарско пристанище Варна", ще се..
Бедственото положение в общините Дългопол и Долни чифлик е отменено, всички населени места са с възстановено електроснабдяване, пътищата са проходими. В община Бяла се очаква до 17 часа да бъде възстановено електрозахранването в селата Дюлино и Попович и след това ще се вземе решение за отмяна, посочи кметът Пеньо Ненов.
Общински съветници, членове на постоянната комисия по благоустройство и комунални дейности във Варна, отправиха на извънредно заседание сериозни критики към фирмите и администрацията за това кой е виновен за създалата се ситуация вчера в града с непочистения сняг от маршрутите на градския транспорт, довел до липса на автобуси и невъзможност на..
Варна е на второ място по размер на средната брутна заплата в страната след София. В морската столица работещите обаче взимат с 1000 лева по-малко, отколкото в столицата. Във Варна средната заплата за четвъртото тримесечие на 2024 година е 2 271 лв., а в София - 3287 лева. В края на миналата година заплатата се увеличава спрямо третото тримесечие на..
Масирани проверки в магазините за хранителни стоки започнаха от днес на територията на цялата страна. Те целят елиминиране на нелоялните практики при търговията с храни и се извършват от смесени екипи на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), Националната агенция за приходите (НАП) и Комисията за защита на потребителите (КЗП)...
Сдружение "Бялата лястовица" днес отново настоя да не се сменя предназначението на земеделските земи за изграждане на съоръжения за добиване на енергия от възобновяеми източници. Представители на инициативен комитет Соколово внесоха предложение до общинските съветници за приемане на декларация за въздържане от одобряване на ПУП – ПП и ПУП – ПЗ във..
През 2024 год. Общинският съвет в Балчик е провел 12 редовни заседания и е приел общо 224 решения. Внесените материали от кмета на общината са 196, от председателя на местния парламент са 12, а от общински съветници – 16. През отчетния период има върнати три решения за незаконосъобразност от областен управител на Добрич, като те са отново внесени за..