Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Режисьорът Пламен Марков: Театърът предизвиква асоциации извън преките си намерения

Снимка: Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

„Отело“ от Шекспир е част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския театър. Един многопластов прочит на вечния сюжет за любовта, ревността и предателството, който изтъкнатият режисьор Пламен Марков превръща във вълнуващо и неочаквано представление.

Това е едва третата постановка в историята на театъра. Тя идва почти век след първата на Стоян Бъчваров (1922-1923), което я прави още по-интересна. За влиянието на пандемията върху театъра, погледа върху изкуството и натоварени ли са постановките с ново значение заради суровата действителност, разговаряхме с режисьора Пламен Марков.

Ако 2020 беше театрална постановка, коя щеше да бъде?

Не мога да Ви кажа. Това всъщност не е непременно нещастна година. Това е година, в която понякога има нужда от акумулиране на енергия. Имало е много периоди, в които театър не е се е играл на определени места. Ето Шекспир, заради чумата няколко години не се играе в Лондон. Но тогава играят извън града. Сега някак си тази пандемия стопира всички възможности навсякъде едновременно. Но аз лично не се оплаквам. Човек, ако скучае, това е негов проблем. Ако няма какво смислено да прави за развитието си, това също е негов проблем. Аз лично си подреждах книги, четох си.

Започнахте ли нов проект макар и в начален стадий?

2020 приключих два проекта. Единият е "Отело", другият - със студентите си направих "Танго" на Мрожек. Не съм преставал да работя. Т.к. моите проекти са обикновено по-амбициозни и имат нужда от повече хора, ресурси, са някак си преместени в следващо време. Но те съществуват.

В контекста на пандемията "Отело" може ли да се разглежда по друг начин?

Театърът по принцип е изкуство, което независимо кога е написана пиесата, тя се възприема от публиката тук и сега. Т.е. асоциациите, които тя предизвиква, до голяма степен са съвременни. Съвременната ситуация проявява най-различни неща, които са се случвали по-отдавна, по различен начин. Спомням си, че в "Големанов", когато се говореше за Народното събрание и министрите, имаше амбиции и хора, които искат това да се съкрати, това ад се махне. И обясненията, че става дума за предишното Народно събрание, не обяснява нищо. Публиката се смее, защото прави асоциация със съвременното Народно събрание. Преки асоциации нито могат да се правят, нито театърът трябва да слиза до едно такова бързо, злободневно, ежедневно изкуство, защото не му прилича. Защото на следващото представление ще се случи нещо друго. Театърът трябва да има едно достойнство и спокойствие, защото той предизвиква асоциации извън преките си намерения.

Къде се срещат - театърът се променя спрямо зрителите и театърът променя зрителите?

И двете неща са верни, но и двете не бива да бъдат абсолютизирани. Илюзията, която възрожденците, просветителите, социалистическите реалисти са имали, че хората гледат едно представление и излизат по-добри, абсолютно невярна. Никога не е било така. Хората излизат такива, каквито са влезли. Но те получават провокации, получават нови гледни точки, които тези от тях, които са чувствителни към възприемането, асоциират като своя гледна точка. И още повече, когато става дума за масово възприемане, публиката е много странен феномен. Тя е от една страна сбор от индивидуалности, а от друга страна се превръща в талпа, доброволно. Тя реагира като едно общо цяло. Театърът би могъл да променя хората, но това в никакъв случай не става бързо, просто и еднозначно. Изкуството няма амбицията да превъзпитава.

Превърна ли се животът в отражение на изкуството, а не изкуството в отражение на живота?

Това също е стара тема. Изкуството в момента, в който се реализира и стане факт, то също става част от живота и също въздейства на останалите хора. Понякога едното емитира другото, както нашите мутри имитираха гангстерските филми за погребенията.

Заради пандемията и затварянето промени ли се значението на театъра в частност и на изкуството като цяло?

Това можем да го разберем, когато всичко отмине, защото има две възможности, две перспективи - песимистична и оптимистична. Или хората няма да имат нужда от театър, или обратното - ще оценят как театърът всъщност се оказва последното истинско живо изкуство.

Повече от режисьора Пламен Марков чуйте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Варненски студент създаде триста шрифта

Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..

публикувано на 31.01.25 в 08:00
Екип TexНова

Сензорна витрина за плодове и зеленчуци – иновация на студенти от Варна

Прототип на сензорна витрина за плодове и зеленчуци, която се управлява с помощта на изкуствен интелект, е единият от двамата победители в пилотното издание на иновативната образователна програма GEN I: Иновация Генерация на  Schwarz IT България. Тя е разработена от екип от четирима студенти от Икономическия университет и Висшето военноморско..

публикувано на 30.01.25 в 11:23

Жители на Суворово събраха пари за нови камбани на храма "Възнесение Господне"

С нови камбани ще посрещне Великден храмът „Възнесение Господне“ в Суворово. За около месец местните жители са събрали близо 19 хиляди лева, които ще стигнат за изработването на три камбани. В края на миналата година става ясно, че камбаната на храма е спукана. Църковното настоятелство търси съдействие от кмета Данаил Йорданов и..

публикувано на 30.01.25 в 07:20

"Умната" пазарска количка на студенти от Варна

Пазаруването в магазини на големи хранителни вериги е всекидневие за много хора у нас. Във всички варненски квартали вече има такива супермаркети, които много хора ползват като квартален магазин – не за да пазаруват на едро, а за да си купят продукти, с които да приготвят вечерята след работа. След работа са и най-натоварените часове в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05

За европейско самочувствие и достойни старини настояват пенсионери в Балчик

Увеличаване на всички пенсии, приемане на закон за възрастните хора, който ще даде възможност за социална защита и предпоставка за европейско самочувствие и достоен живот на пенсионерите, безплатни здравни грижи и обслужване в съответствие със стареенето, понижаване цените на лекарствата за пенсионери и инвалиди. Това са част от исканията на..

публикувано на 28.01.25 в 08:15

Кр. Стоянова: По четири-пет пъти годишно се правят проверки на противопожарните системи в хотелите

Разкриването на участъци на полицията и на пожарните служби на територията на курортните комплекси ще даде по-голяма сигурност за безопасността на туристите, които почиват в тях. Това каза в предаването „Новият ден“ Красимира Стоянова от Сдружение „Българска хотелска асоциация“. В курортите край Варна такива участъци има само в к.к. „Албена“,..

публикувано на 27.01.25 в 10:52

Как да бъдем най-добрата си версия днес?

Най-доброто от нас днес – как да изчистим съзнанието си, да се чувстваме по-добре и успяваме в повече неща. Да забавим не само естествения процес на стареене, но и да се подмладим, не само физически. Това ни споделя „перфектната неперфектна“, както се шегува, йога ентусиастът Антония Криван от Балчик. Запалва се по йога преди повече от..

публикувано на 27.01.25 в 08:30