Как Грета Гарбо се снима във филм по сценарий на арменец, роден в България

Разказвайки за сградата на Англо-българското анонимно дружество във Варна, проектирана от арх. Дабко Дабков, екипът на предаването „Архитектурата на Стара Варна“ попадна на много интересна история.

Въпросната сграда някога е била притежание на Саркис Куюмджиян - един от състоятелните търговци на текстил и манифактура в България в края на ХІХ и началото на ХХ в. Той е управител на Англо-българското анонимно дружество, развило търговска дейност в Русе, Варна, Пловдив и София.

Фамилията живее в България от 1892г., а впоследствие емигрира в Манчестър, Англия, като продължава търговската си дейност у нас.

Саркис Куюмджиян и съпругата му Сатеник са имали пет деца, от които най-малкият им син – Дикран Куюмджиян, е роден в Русе на 16 ноември 1895 г. Той е нашият герой, който обаче остава запомнен с името, което сам си избира през 20-те години на ХХ век – Майкъл Арлен – писател. Заминава за САЩ, където романът му „Зелената шапка“ е екранизиран през 1928 година под името „A Woman of Affairs“, по сценарий на Майкъл Арлен и с участието на Грета Гарбо, Джон Гилбърт и др.

Очевидно е бил доста известен в Холивуд, след като образът му се появяа и на корицата на списание „Тайм“.

А ето и някои отзиви за филма „A Woman of Affairs“:

От „Ню Йорк Таймс“ - 21 януари 1929 г.:

„…Не само разказът е преведен с промени единствено, където е очевидно необходимо, за да се заобиколят недоволството на цензурата, но и г-жа Гарбо придава най-интелигентното и забележително превъплъщение на тази „тъжна дама“… Г-н Гилбърт се справя добре като мъжа, в когото Даяна е лудо влюбена. С изключение на склонността му към проблясъци на символика, Кларънс Браун се справи с тази продукция с въображение и съобразителност. Разказът не води до объркване, и въпреки че причината за всички неприятности може понякога да изглежда невероятна, сцените са неизменно красиво заснети и възхитително конструирани.“

От списание „Варайъти“ 23 януари 1929 г.:

„Сензационен сбор от екранни имена, а интригуващият характер на разказа („Зелената шапка“), от който филмът е направен, заедно с великолепие в актьорската игра на Грета Гарбо, може би най-доброто нещо, което някога е правила, ще пренесе тази неясна и стерилизирана версия на екзотичната пиеса на Майкъл Арлен…“

Част от тази любопитна история разказват изследователят на архитектурното минало - Християн Облаков, и Светлана Вълкова в предаването „Архитектурата на Стара Варна“: