132 години ще навърши градският часовник във Варна през тази година. 24-метровата кула е един от символите на Варна, а повече от 70 години за нея се грижеше Боян Николов. След неговата кончина в края на 2019 година, внукът му Християн Тилкиян поема грижата за кулата.
Той прекрачва прага ѝ за първи път с дядо си, когато е само на 4 години.
"Тогава отключи в мен един нов свят в който той е дал повече от половината си живот. От съвсем малък той ми обясняваше много за самия часовник, за неговия механизъм. Показваше ми града отгоре, учеше ме как се навива. И типично по детски, аз се вълнувах много и слушах внимателно, без да осъзнавам, че един ден е възможно аз да бъда на неговото място, че него няма да го има, а аз трябва да се справя сам с това сериозно предизвикателство."
Година преди да си отиде от този свят, Боян Николов се разболява и Християн започва да го замества. Дядо му постоянно се интересува дали всичко с часовника е наред. За него той е нещо много повече от работа.
"Преди около 15 години дядо ми беше в болница когато наваля сняг по единия от циферблатите и това попречи на стрелките да се движат. Щом е разбрал, че часовникът е спрял, той е напуснал болницата и е хукнал към кулата. Това обяснява всичко – абсолютна преданост и саможертва към този символ на града."
Заради този случай Християн Тилкиян е нащрек в лошо време. Механизмът се задвижва от тежести, които висят в средата на кулата. Върти се с манивела около 60 пъти на качване. Отделно от това смазва чарковете, а веднъж годишно прави профилактика. Сверява го поне два пъти в седмицата.
"Проверявам доста по-често дали всичко върви нормално, минавам оттам, ако видя, че изостава. Той по принцип малко изостава, с една минута понякога, той си е така от години, но аз съм намерил начин да контролирам това. Така че всичко да е наред и да бъде точен."
Чуйте репортажа и цялото интервю на Александър Йорданов с Християн Тилкиян в звуковите файлове:
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..
Големият проблем не е точно това, че веригата продава на определена цена и стоката достига до нея на четвърта ръка. Проблемът е, че между земеделския производител и веригата има едно звено, което купува с кухи фирми, не плаща ДДС, не плаща данъци, не попада в контрола на държавата. С едни бусове се разкарва една продукция, ако не е рентабилно в..
65% от жилищата във Варна се купуват с цел инвестиция, като половината от тях се препродават по-скъпо.Такъв е и процентът на купувачите, влагащи лични средства. Това каза Явор Николов, брокер - специалист в сферата на недвижимите имоти, и преподавател в Икономически университет - Варна. 63% от купувачите на имоти във Варна заплащат в брой..
23-ма историци, археолози, културолози, етнографи, хора на перото, архитекти и изследователи на богатото регионално минало на Варна и областта се включиха в новосформирания клуб "Варненски краевед". Краеведският клуб ще организира своята дейност на територията на Народното читалище "Варненски будители - 1926" по график, като в библиотеката на..
Медицинските сестри и акушерките са в готовност за провеждане на масови протести, ако бъде одобрена идеята обучението по тези специалности да бъде намалено от 4 на 3 години. Това каза Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Обучението им сега отговаря на изискванията на европейска директива,..