Поредна наредба за менюто в училище

Киселото мляко, сиренето и кашкавалът, които се предлагат в детските градини и училищните столове, задължително трябва да са произведени по Български държавен стандарт. Това определя Наредбата за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, която влезе в сила на 13 февруари. Според документа е допустимо децата да получават мляно месо и лютеница, но само ако са произведени според браншовите стандарти. Айрянът за децата трябва да е само от кисело мляко и вода без добавка на сол. Според новата наредба храните, приготвени за децата, не трябва да съдържат консерванти, оцветители и подсладители.

Въпреки множеството нормативни документи, снимки в социалните мрежи продължават да показват лошо качество на храната, която получават децата в училище. Поражда се въпросът - наредбите ли са написани лошо или никой не ги спазва, защото липсва контрол? За коментар потърсихме Богомил Николов от асоциация "Активни потребители":

„Наредбите, дори и да са съвършени, не струват нищо, ако не се прилагат правилно. За да се прилагат, ние трябва да имаме гаранции от страна на контрола, а хората, които приготвят и доставят тези храни, трябва да имат респект от този контрол. Знаем, че от години контролната дейност в тези заведения не е прозрачна – нито имаме информация за броя и вида на проверките, нито има възможност за участие на заинтересованите страни – родителски комитети, представители на медиите и на гражданските организации. Ако в проверките участват такива представители, то ще има по-голямо доверие в контрола. “

Богомил Николов смята, че трябва да има елемент на непредвидимост и непредсказуемост:

„В уречен ден и час се събираме и ние посочваме къде да бъде направена проверката. Не виждам проблем този подход да се използва за училищата и детските градини.“

Има множество вредни съставки, които не са видими след лабораторен анализ, коментира нутриционистът Ивелина Любомирова:

„Кой следи за стойностите на млечно-киселите бактерии, питам аз, защото е необходимо определена пропорция между тях, за да се постигне точно тази киселинност, тази ферментация и тази полезност. Всички млекари знаят, че не става въпрос толкова за консерванти, колкото за ензими. Когато ги вложиш в производството на кисело мляко, те си свършват работата, но лабораторно не могат да бъдат хванати, тъй като не са видими.“

Любомирова, която е собственик на занаятчийска фабрика за веган и безглутенови продукти, задава въпроси за контрола, за да няма корупция и порочни практики в целия процес:

„Когато искаш да произвеждаш определен продукт, отиваш в Агенция по храните, показваш си продукта и търговската документация, подготвена от технолог, който задава какви параметри да изследва агенцията. Не трябва ли държавата да каже какви да са допустимите граници?!“

Сигнали към Българска агенция по безопасност на храните може да се подават на тел. 0700 122 99.