Дигитално Черноморие в магазин за месо? Защо не.

Варненското име в графичния дизайн, художникът Димитър Трайчев, за пореден път провокира публиката в морския град. Новият му проект „Monocle. Wet Edition“ представя едно дигитално Черноморие, така както артистът го е видял в крайбрежните си пътешествия през последните 20 години. Сред създадените със средствата на дигиталните технологии пейзажи са кътове от Северното Черноморие и символни образи като варненския гларус – най-популярната варненска птица, белязала с името си и родните спасители на плажа.

Основното предизвикателство към публиката е мястото, където е подредена изложбата. Това е месарският магазин на ъгъла на улиците „Македония“ и „Любен Каравелов“. Собственикът на магазина Явор Григоров всъщност е дипломиран живописец.

А самият Трайчев въвежда приятелите си в проекта така: „Кое е по-малкото зло? Слон в стъкларски магазин или дизайнер в месарски?

Светлана Вълкова разговаря с автора:

Повечето хора не биха възприели идеята изложба да се подрежда в месарски магазин. Какво ще кажете, за да ги опровергаете?

Това не ми е нито първото, нито последното, надявам се, участие в такива нетрадиционни пространства – нетрадиционни в кавички. Традицията на арт базарите, тези, на които аз съм свидетел, датира от края на 70-те, началото на 80-те години на миналия век. Съюзът на българските художници и варненската група организираше базари в малката зала, където сега се продават дюнери. Имаше, сега му казват workshop, директно се принтваха графики – офорти на известни художници, хората купуваха на популярни цени, наблюдаваха процеса и всичко беше страхотно. Т.е. много хора, които нямаха възможност да купуват на изложбени цени, в момента притежават в домовете си оригинали на Стоимен Стоилов. След това на „Златни пясъци“ правихме базари - по хотели. В началото това изглеждаше учудващо, но след това народът свикна, защото той все си иска натюрморта, романтичния поглед, залеза, изгрева – каквито сега се бълват. Затова спряхме с тези базари, те се обезсмислиха. И в ресторанти съм правил, и то не сам – повличам група със себе си, т.е. всички сме в пропастта, ако се провалим...

Така че – в месарски магазин... той не е и обикновен месарски магазин, неговият собственик - Явор Григоров, е човек с художествено образование, но животът никого не пита сега...

Това, което показвате, е продължение на серията „Монокъл“ – „Дигитално Черноморие“?

Да, това са предимно пейзажи от Черноморието и то най-вече от Северното, което познавам и харесвам, или си въобразявам, че познавам, защото то е ужасно променливо.

В един ден, прекаран на Шабла /не е необходимо да си при бай Пешо/, морето се мени, облаците хвърчат – там е много ветровито, много е интересно, няма нищо общо с юг. Правил съм милиони фотографии от Тюленово, Камен бряг – божурите цъфтят, божурите не цъфтят; няма божури, но има макове; няма макове, но има изхвърлен делфин; няма делфин, но има оставена рибарска мрежа и т.н.

Просто това са туристически впечатления, които съм облякъл в една дигитална форма. Много скици по натура съм правил, много съм се разхождал по дългите плажове, които са страхотни. Имам прекрасни спомени с режисьора Явор Гърдев, с когото си говорехме за „Марат/Сад“ /представление на Варненския театър/ преди стотина години... И въобще беше...Северното Черноморие!

Е защо Северното?

Там природата е взела връх. И даже наличието на бетон не може да го прегази. Толкава е величествено. Липсват ми разказите на археолога Салкин, който беше епоха в туристоводенето, и на бай Пешо лакърдиите, на Коста среднощните изцепки на Крапец, то няма край... Имам много впечатления и моралното право като фен на това Черноморие да го представя на публиката така, както смятам, че може да бъде представено.

Всичко това обаче в минало време ли е?

Нищо не е в минало време. Повечето от половината изложба е с непоказвани физически работи. Освен това за да си докомплектовам експозицията, се заех да прекомпозирам стари неща. Оказа се, че е доста по-сложно, отколкото да ги нарисувам наново.

/.../

Кое е по-голямото зло – слон в стъкларски магазин или дизайнер в месарски?

Не знам, но собственикът, вече галерист, си взе белята с мен – системно вече не си доспива, а когато спи, има кошмари...

Аз най се радвам на това, че случайни минувачи питат „Какво става тук? Галерия ли ще става?“. А там са сложени пържолите, обаче се вижда, че нещо се случва. Всъщност нагледах се на луксозни возила на клиенти на съседния луксозен хотел и мисля, че тези два свята трябва да се срещнат. Каквото и да ни струва това. Както е казал Армстронг за малката крачка...няма да го повтарям.

И така цял месец?

Може би и повече. Интересното са не толкова моите работи, колкото удоволствието да курирам този проект, защото на Великден ни очаква Люба Томова със своите постери и там няма прошка.  

Т.е. това пространство ще се разработва?

Това пространство вече е спечелено за каузата на художниците. 

Цялото интервю с Димитър Трайчев може да чуете в звуковия файл