Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Лесна работа“ - разходка на ръба на невероятното и напълно възможното

| обновено на 27.09.21 в 09:40

Има много начини да станеш президент. Точно на този, разказан в романа „Лесна работа“, още не сме били свидетели. Книгата е вълнуваща история за житейските обрати; за това докъде сме готови да стигнем в желанието си да манипулираме другите и какво може да се случи, когато събитията излязат извън контрол. Автор на тъй наречения „капучино роман“ е дългогодишният журналист в Радио Варна – Даниела Иванова. Книгата е естествено продължение след успеха на предаванията “Още повече”, “Събота плюс”, “Неделна наздравица” и „Позиция“,  които тя години наред води.  Роман, който по увлекателен начин разказва историята на няколко души, изпадащи в неочаквани ситуации. Забавен, вълнуващ и искрен, който може да развесели читателя, да направи деня и настроението му още по-хубави, но и да остави вратичка към размишления върху важните теми от живота.


Лесна работа ли беше Даниела Иванова да напише роман?

Да, беше много лесно. Сюжетът и героите сами ме откриха. За мен беше удоволствие да ги последвам, за да науча какво ще се случи с тях.

Защо реши да пишеш в този жанр? Знам, че пишеш поезия и владееш много добре доста журналистически жанрове, но романът е нова територия за теб?

Вероятно е трябвало цялата тази комбинация от житейски материал, която се е натрупала на тези години  и цялата комбинация от преживявания, случки, събития, хора, срещи е трябвало по някакъв начин да излезе наяве. Беше ми много приятно, ей така - роман се случи.

Какво означава “капучино роман”? Той така беше презентиран.

Капучиното е леко, освежаващо, някак естествено се съчетава със сюжета. Кафето е твърде силно и е подходящо за драматичен сюжет, а чай от джинджифил върви със социалната сатира. В капучиното има лекота, ефирност, красота, романтика. Същевременно оставя траен аромат, да се замислиш, да се огледаш, все едно че стоиш на панорамната масичка на едно кафене и наблюдаваш живота с цялата му яркост. Защото животът създава невероятни сценарии, а на нас ни остава само да предадем историята върху белия лист и да добавим своите усмивки и украшения.

Това обаче е леко подхлъзващо, защото в началото, когато човек чете, може да се заблуди, че е любовна история. След това разбира, че абсурдът надделява и клони на моменти към антиутопия. Какъв роман искаше да се получи?

Вероятно наистина всичко е въпрос на гледна точка. Героите са измислени, сюжетът също е измислен. Но въпреки че е измислен, този сюжет е толкова близо до реалността, че според мен през последните месеци и години енергично помахва иззад ъгъла. Всеки, който има сетива, опит, наблюдения или интуиция лесно би могъл да забележи това. „Лесна работа” стана нещо като следобедна разходка на ръба на невероятното и напълно възможното. В наши дни съвсем не е рядкост напълно неопитни хора, по различни причини да се изстрелват нагоре във фирмената или в обществената йерархия. Това че в началото романът започва с море, романтика, красиви мигове, да, действително има много любов и настроение, но нима в живота не е така?!

Излиза, че е много лесно да станеш президент? В контекста на предстоящите избори доста въпроси тежат в романа.

 В романа има всичко това, което го има около нас. Всички герои с висока скорост летят нагоре, или в друга посока и това е нещото, което отличава романа „Лесна работа” от  действителността, в която живеем. Просто нещата в него се случват малко по-бързо. В случай, че тази история изскочи от страниците на романа, за да се осъществи в реалността, тогава действителният герой на собствен гръб ще трябва да изпита, че колкото и лесна работа да е да станеш значима обществена фигура, ако не си извървял пътя със всичките препятствия и завои, на финала можеш да се окажеш в голямо затруднение. Пътят е важната част, само когато го  извървим,  добиваме увереност и самочувствие и получаваме своите собствени отговори.

Лесно ли се манипулират хора?

Вълнувам се от въпроса как добри и приятни хора, могат да вършат лоши неща в ситуация, в която властва някакъв авторитет. Интересното е, че хора се съласяват с решенията на групата, дори когато знаят, че тези решения не са правилни, дори в разрез със собствените си морални ценности. Манипулацията е странно нещо. Понякога се оплитами в мрежите й и се оказва, че е много лесно човек да се подхлъзне.

Морето присъства навсякъде в романа. Това е лична носталгия може би?

  Да, и любов. Морето е онази вселена, към която винаги пристъпваме, когато имаме нужда от презареждане, позитивни емоции или може би дори да му разкажем какво се е случило.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Даниела Иванова чуйте в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла надълбоко, за да разкаже

Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..

публикувано на 30.05.25 в 08:00

Niklas Sandin (KATATONIA, LIK): Слушането на винил е социализиране

Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..

публикувано на 30.05.25 в 07:25

Варненка търси общ език с растенията

Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..

обновено на 29.05.25 в 08:06

Даниела Стойнова: Ние сме винаги там, където са хората

33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм.  „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..

публикувано на 28.05.25 в 18:45

Студенти от Варна: Работата в туризма не трябва да е рутина, трябва да се влага сърце

Кадрите в туризма ще се умножават, увеличават се студентите, избрали този път на реализация. Образованието не е инвестиция в самата професия, а в самите нас. Това казаха студентите в Колежа по туризъм във Варна Борис Соколов и Теменужка Колева. Според третокурсничката сред основните проблеми пред сектора са, от една страна, лошо обучените кадри, а от..

публикувано на 28.05.25 в 10:00

Марин Маринов: При дартса най-важно е спокойствието

Концентрацията и спокойствието са сред най-важните качества за състезателите по дартс. След това идват талантът и не на последно място - трудът. Това коментира за предаването "Новият ден" Марин Маринов от Управителния съвет на клуб по дартс "Максим" във Варна. Всеки четвъртък се събират в морската столица отдадените на спорта, създаден преди години в..

публикувано на 28.05.25 в 08:20
Йордан Дянков и Адела Бозмарова от Черноморския младежки център - Варна

Община Варна започна мащабно социологическо проучване сред младежите от 15 до 29 години

Черноморският младежки център към Община Варна вече е факт. В началото на май приключи подборът на екип от социални и младежки работници и психолог и те вече работят "на терен", за да представят дейността на новата организация.  "В ход са процедурите за възлагане на обществените поръчки за ремонта и оборудването на сграда на центъра, който ще се..

публикувано на 27.05.25 в 16:05