Новият закон за филмовата индустрия беше приет на второ четене от парламента и влезе в сила със задна дата от 1 януари 2021 година. Между първо и второ четене обаче бяха внесени промени, които разгневиха гилдията. Над 300 кино дейци се подписаха под отворено писмо, в което изразяват несъгласие с промените и призовават президента Румен Радев да наложи вето. За коментар потърсихме режисьорът Анри Кулев.
Над 300 души се подписаха под писмото. Това са режисьори, продуценти, оператори, сценаристи - хора, които са направили над 99 процента от българското производство на филми днес. Това е основната група на българската кино гилдия. Бих нарекъл закона идейно сбъркан. Защото превръща самата идея на културата и изкуството, която е една ценност - общодържавна и общочовешка, я превръща в стока, във вид комерсиално предлагане на киното и това е глобално сбърканата идея на новия закон. По европейските нотификации Европа дава пари на всички държави, за да се поддържа едно авторско кино, да се поддържа една уникална култура, да се поддържа един уникален език. Това е смисълът на европейското финансиране. Когато между първо и второ четене в закона бяха вкарани телевизионните сериали, това рязко промени същността на закона, превръщайки комерсиалния успех в норма в изкуството. Нещо, което противоречи на всичките европейски практики. И това го няма никъде по света. Никой не е против телевизионните сериали, те трябва да съществуват, но те са обект на един друг закон, който се нарича Закон за аудио-визуални произведения. И те трябва да влязат в този закон. Разбира се, въпросите са много дълбоки, защото те започват от едни дефиниции, от една терминология. Не може всичко, което се движи да се окаже кино. Киното е нещо съвсем различно от телевизионните сериали и нямат нищо общо. Във всеки случай ние сме за това, от този закон, в който изкуствено са нанизани три различни компонента да се направят три различни закона - Закон за българската филмова индустрия, Закон за аудио-визуалните произведения, в който трябва да отидат телевизионните сериали и трети, отделен закон е Законът за възстановяването на част от разходите на чуждите продукции.
Вярвате ли, че ветото на президента, ще мине, имайки предвид каква е практиката?
В нищо не вярвам. Аз съм стар човек и не вярвам на нищо. Твърде възможно е да се случи, твърде възможно е да не се случи. Виждате какъв шанс е животът въобще и хаосът, който ни води. Може да сработи ветото, може да не сработи ветото. Има толкова много хитри процедурни хватки на това Народно събрание. Самият факт, че тези поправки в закона ги вкараха между първо и второ четене, в нарушение на Закона за административните актове, какво Ви говори... На мен ми говори, че могат да правят, каквото си искат.
При положение, че този закон е подготвян две години, с него цензура ли се налага?
Той е подготвян две години, но само за ден и половина в него е набутано между двете четения всичките тези нови неща. така че той е подготвян проформа, колкото да могат да се измамят няколко човека и всичко после да бъде подменено в този смисъл, в който Ви казах. Нямам идея. Каквото се случи, това. Отношението към българското кино и омразата към българското кино и натрупването на омраза се формира отдавна. Това не е въпрос само на едно десетилетие. Веднага след промените българското кино беше активно намразено. В момента то продължава да бъде мразено от всички слоеве на обществото, защото, айде да речем, че политиците не се интересуват от него, защото то не носи гласоподаватели. Телевизиите са основните неща. Задават се избори и тези избори в условията на пандемия, ще бъдат проведени само по електронен път през електронните медии. И си представете разговор, имитирам, не съм присъствал, между депутати и частна телевизионна компания. От там казват, че ще намалят хонорарите Ви за реклама на партиите, но в замяна на това Вие ще приемете един лобистки закон. Имитирам. Само го казвам, не поемам ангажимент, че е вярно. Тази работа с българското кино е много активно мразена, без да се разбира, че това кино е част от националната българска култура. То седи във фундамента на културата, че то седи в основата на нацията. Тази нация трябва да бъде учена на изкуство.
Още от режисьора Анри Кулев по отношение на новия Закон за филмовата индустрия чуйте в звуковия файл.
С изложба на оригинални артефакти румънските замъци Пелеш и Бран ще гостуват в ДКИ КЦ "Двореца" в Балчик, съобщава директорът на културния институт Жени Михайлова. Ще се проведат традиционните седмици на културата, свързани с Чехия, Италия, Румъния. За многобройните посетители май и юни ще бъдат показани автентичните снимки от времето на живота на..
„Лавандулови момичета“ е заглавието на най-новата постановка, по която започват репетиции във Варненския драматичен театър и чиято премиера е предвидена за 27 март – Международния ден на театъра. Постановката е по пиесата „Ladies in Lavender” на Шон Маккена, адаптирана за сцена по разказа на Уилям Дж. Лок и по едноименния филм (на български „Дами в..
Сър Род Стюарт, легендарният двукратно вписан в Залата на славата на рокендрола певец и композитор, ще изнесе специален концерт в България като част от европейското си турне през 2025 година. Вълнуващата за хиляди музикални фенове в България, съобщи днес промоутърът. Концертът на Род Стюарт ще е на 11 декември 2025 г. в Зала Арена 8888 София,..
Камерън Диас заяви, че десетилетието, през което се беше оттеглила от актьорството, е било най-хубавото в живота ѝ. Звездата се завърна на екраните този месец в новия шпионски трилър - „Отново в действие“ - с актьора Джейми Фокс. Не е ясно дали това е окончателно завръщане към професията. Тя обаче заяви, че „може би е началото“. Актрисата..
Първата премиера от новата година на варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров" е комедията "Муа у тупан" от Боян Папазов. Премиерните спектакли са на 17 и 18 януари от 19 часа на сцена "Филиал". Режисьор е Николай Кенаров. Художник е Александра Йотковска, а музиката е от композитора Страцимир Павлов. В ролите: Симеон Димов (Бане), Недялко Стефанов..
Арт галерия "Le Papillon" с голямо удоволствие започва новия цикъл на изложбения си календар с експозиция на част от творчеството на Магда Абазова (1923-2011) в камерното пространство Le Petit Papillon от 16 януари до 12 март 2025 г. Селектирана е колекция от 15 картини на емблематичната художничка, наричана " аристократът на..
Сдружението „Международен литературен фестивал "Варна Лит" търси таланти в писането на текст за сцена сред варненските гимназисти на възраст над 15 години. Сдружението, популярно със създаването на един от най-обичаните литературни фестивали в България и с успешната реализация на литературния еко проект „Зелени приказки“, започва нов проект, насочен..