Бръснарят, който кани царското семейство за клиенти

Антони Боксеров е един от бръснарите във Варна. 34-годишният мъж вече няколко години практикува професията и има два салона в града. Той обаче е решил да предложи на клиентите се цялостно изживяване. Когато седнете на неговия стол, може да прочетете истории от Царска България. Да послушате грамофонни плочи и да се потопите в едно друго време. 

Охранител, барман, служител в кухня, сценарист на документални филми. Антони Боксеров е работил какво ли не, но винаги с мисълта, че е временно и ще намери своето призвание:

"На нашата крайбрежна алея във Варна работих като охрана, гледах морето всяка вечер и си мислих какъв курс да започна, какво да направя със себе си да придобия някакви умения."

И така един ден, докато стои на стола във фризьорския салон на негов приятел, решава да пробва бръснарството. Започва да чиракува – ходи с тетрадката, записва всичко, прави скици, мете пода след всеки клиент. Така лека-полека набира самочувствие в професията и отваря първата си бръснарница. Радва се на успех и отскоро вече има и още една. Но това не е обикновен салон. Той е като завръщане в друга епоха, разбира се - с доза съвременност. А всичко започва със снимка на царското семейство на битака във Варна:

"Някаква история, българска, я виждам на земята, на такъв пазар и просто ми стана жал и я взех за един-два лева тая снимка, колкото да не стои там. Тази снимка идва много преди да започна да се обучавам в тоя салон като бръснар. Просто обичам да си купувам такива неща, не знам защо. Започнах да събирам неща на царското семейство и понасъбрах доста. Когато станах вече бръснар и тръгнах да правя интериор, просто имах един коз и си изкарах моите вещи, за да направя нещо по-интересно. В първия ми салон едната стена е царско време, а другата соц. Докато в новия салон съм избрал само царско и темата е Втората световна война."

Бръснарницата е облепена с изрезки от стари вестници, които разкриват любопитни истории от миналото – например, че и тогава е имало проблеми с лотарията. В този салон се слушат грамофонни плочи, най-вече на Лили Иванова. Антони не изпитва носталгия по отминалото време, не е живял в него, просто харесва атмосферата.

Харесвам, когато човека седне на стола ми и види някаква вещ, която му напомня за детството и ми харесва, когато започне да ми разказва някаква история. Няма човек, който да е седнал на стола ми и да не се е върнал в детството си. Има една приказка, новото е добре забравено старо, и наистина има неща, които просто идват на мода от едно време.

Бръсначите са само за украса в салона, те са забранени със закон от няколко години. Работи се с ножодържач. 

Антони има една голяма цел пред себе си:

"Ще направя всичко възможно да я постигна. Много-много искам да подстрижа някого от царското семейство. Това е нещо, което тайно се надявам да се случи, ако Господ е решил ще стане, ако не, здраве да е."