Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Виолончелистката Лиляна Кехайова за музиката като семейно наследство

| обновено на 05.03.21 в 11:02

Лиляна Кехайова е 4-то поколение музикант и от 6 годишна свири на виолончело. Тя завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков”, след което получава магистърска степен във Виенската Консерватория. От 12 години живее във Виена и заедно със съпруга си Марио Хосен организират майсторски класове в австрийската столица. „International Music Academy Orpheus” – Виена всяка година посреща над 100 студенти и 20 професори и световноизвестни солисти от САЩ, Европа и Япония. 

Челистката гостува на варненска сцена в деня на националния ни празник с концерт за виолончело и оркестър, написан от Марин Големинов в средата на миналия век. За музиката в живота си Лиляна Кехайова разказва пред Мартин Николов.

С какво се занимавахте през тези четири месеца, в които нямахте концерти?

Много ни липсва сцената и много ни е тъжно. Но в този период винаги изникват проекти. Сега ние правим интегрален запис на всички квартети с китара от Паганини, което е един много интересен проект. Излиза новият ми диск след няколко месеца. Възползваме се от ситуацията колкото се може най-позитивно.

Какво ще ни кажете за него?

Той е много интересен с двете сонати от Николай Мясковский за чело и пиано, които почти никой не изпълнява, но те са изключително красиви. Преди две години я с вирих на Варненско лято и хората бяха много впечатлени, защото е непозната музика, но не отстъпва по нищо на Рахманинов.

Защо публиката предпочита познатото или пък на публиката й се предлагат предимно познати произведения?

Защото по-лесно е да дойде публика на познато произведение отколкото на непознато. Много често новата музика е специфична и понякога толкова интелектуална, че е трудно да се слуша. Трудно е да кажеш на публиката, че това наистина е стойностно.

А Вие как се решавате да представите подобна музика с риска публиката да се дистанцира от нея?

Аз представям не сложната, а красивита музика. т.е предлагам това, което хората търсят да се пренесат в едно друго време, да се пренесе на едно друго място, да се обърне към себе си, да забрави проблемите си, да намери решение за някои от тях. Просто храна за духа и душата. Този концерт е за чело например е изцяло благодарение на майка ми. Тя го е свирила, а аз посегнах към него от любопитство. Аз познавам втория концерт, кой то е по-хармонично сложен. Докато първият му концерт е от периода на композирането на „Нестинарка”.

Вие сте четвърто поколение музикант. Това задължава ли Ви по отношение на Вашите близки?

Не мога да кажа, че ме задължава. По-скоро съм много горда и щастлива като си представя колко е странно, че въобще може да се случи нещо такова. Толкова дълго във времето се предава традицията ние да се занимаваме професионално с това нещо. Аз съм много щастлива и горда от това нещо. И за мен това е моят живот. Моят съпруг също с това се занимава.

Това че сте израснала в музикално семейство помага ли Ви днес?

Понякога ми помага, понякога – не. Понякога е точно обратното.

Защо?

Защото някои хора имат предразсъдъци за някои неща, а понякога е по-добре хората да не знаят нищо за теб. Във Виена, където живея например, когато кажеш, че си четвърто поколение музикант това е страхотно. Зависи от обстановката. Но така или иначе за мен това е изключително щастие и дар.

Раскажете ни за живота и работата си във Виена. Виена е столицата на класическата музика...

Вече 12 години със съпруга ми организираме лятна академия и посрещаме много професори от цял свят. От САЩ, от Европа, от Япония и много студенти. Имаме много концерти и вече сме доста популярни.

Има ли разлика във възприемането на класическата музика от страна на младите хора у нас и във Виена?

Има голям интерес както в България, така и в чужбина. Да. Просто има разлика по начина, по който това се представя на младите хора. В Австрия традицията е различна. Още докато си малък това е почти задължително и много от семействата, които могат да си го позволят смятат, че заниманието с музика като хоби е нещо много важно. Докато в България това не е разпространено като хоби. Но имам чувството, че и тук започва да става популярно за хората, които искат децата им да си развият мозъка в една друга посока.

И освен това след това този човек ще знае какво е да свириш на инструмент. Знае колко е трудно, да свириш всеки ден.

Един вид изгражда и дисциплина

Да. Както в спорта.

Интересна аналогия

Съвсем различно е, но дисциплината е абсолютно същата. Ако някой каже, че без да свири му се получава страхотно, то просто няма как да стане.

Колко часа на ден трябва да свириш, за да стигнеш до определено ниво.

Това е много трудно да се каже. До една определена възраст трябва да се свири редовно. Но впоследствие всичко зависи от броя на концертите, трудността, до колко познаваш музиката и т.н. Аз например не свиря толкова често, но по-скоро гледам нотите, влизам в музиката чисто емоционално, дори физически си го представям, слушам записи. Понякога дори, когато спя мисля за музиката и като се събудя вече съм го измислила как да стане.Трудно ми е да кажа колко. През цялото време.

За тези музикални произведения, които записвате за Вашия следващ албум по същия начин ли постъпвате? Гледате нотите, свирите и слушате всеки ден други записи...

Човек слуша най-различни записи, но не трябва да ги копира. Сонатите на Мясковский нямат хубави записи. И така се получи изцяло мой прочит, интерпретация на произведенията.

Цялото интервю на Мартин Николов можете да чуете в звуковия файл



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Картини на хора от социални домове във Варна подредиха в изложба

Повече от 50 произведения от различни жанрове - живопис, графика и съвременно приложно изкуство, са подготвили хора, посещаващи социални центрове във Варна за изложбата на тема „Солидарност в действие“. Тя беше открита днес от заместник-кмета Снежана Апостолова по повод предстоящия Световен ден на социалната работа – 18 мартм съобщават от общиснкия..

публикувано на 12.03.25 в 14:42

Отбелязваме 104-тата годишнина на Варненския театър

С поднасяне на цвета пред паметника на кмета Иван Церов – същият, който казва, преди да стане варненски градоначалник, че ще стане кмет, само ако има театър, артистите от варненската трупа започнаха отбелязването на 104-тата годишнина на театъра. Последва и водосвет, отслужен от отец Дончо Александров, на сцена Филиал – някогашната първа зала..

публикувано на 12.03.25 в 14:17

Ученици от НУИ "Добри Христов" с изложба колаж в Градската художествена галерия

Ученици от художествените специалности "Изящни изкуства" и "Рекламна графика" в Националното училище по изкуствата "Добри Христов", показват своя изложба колаж от 13 март до 1 април 2025 г. в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна. Това е четвъртият поред проект на възпитаници на преподавателя по изобразително изкуство Красен..

публикувано на 11.03.25 в 09:48

Валери Чакалов и Стефан Божков с обща изложба във Варна

Арт галерия Le Papillon и Le Petit Papillon Art Gallery представят от 13 март до 9 април визуалната лирика на Валери Чакалов и Стефан Божков с експозиция едновременно в двете си пространства.  Последните живописни творби на двамата различни в своята изразност графици се приютяват под философското емоционално състояние, което носи думата  "Тишина"...

публикувано на 11.03.25 в 09:32
Бора Петкова

Изложба "Към себе си" открива Бора Петкова в Градската художествена галерия във Варна

Самостоятелна изложба на Бора Петкова “Към себе си” ще бъде представена от 10 до 29 март в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. В нея публиката ще види произведения, които са създавани в един относително дълъг период от време - от 2015 до 2025 г. и са ярка част от нейния път в изкуството. Творбите са изпълнени основно..

публикувано на 10.03.25 в 13:59

Романът “По-малко от любов” е номинацията на Румъния за Наградата на ЕС за литература през 2025 г.

Романът “По-малко от любов” на Богдан Крецу, публикуван от издателство “Полиром”, е номинацията на Румъния за Наградата за литература на Европейския съюз за 2025 г., съобщи Аджерпрес специално за БТА, като се позовава на съобщение на Румънския културен институт. Обявяването на победителя и връчването на наградата, както и на двата специални приза, ще..

публикувано на 09.03.25 в 11:32

„Братя Люмиер“ представя спектакъла „За L и други животни“

Младежкият експеримент представя първите стъпки в театъра на възпитаниците на школата. Той е реализиран по примера на някои професионални проекти, в които киното е част от изразните средства на сценично представление: „Майсторът и Маргарита“ с режисьор Теди Москов, „Хамлет“, „Марат Сад“ с режисьор Явор Гърдев, „Хага“ под режисурата на Галин Стоев...

публикувано на 09.03.25 в 09:20