23 март - СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА

Океанът е основен двигател на икономиката, тъй като 90% от световната търговия се развива чрез него. Покривайки около 70% от повърхността на Земята, той е и основен двигател на времето и климата.

Осъзнавайки това, Националните метеорологични и хидрологични служби и изследователите извършват мониторинг на океана, наблюдават как той се променя и моделират неговото влияние на атмосферата. А нарастващото въздействие на изменението на климата прави наблюденията, изследванията и услугите в океана все по-необходими и критични от всякога

Как океанът оформя времето и климата?

Здравата връзка на океана с атмосферата прави разбирането на поведението му жизненоважно за прогнозиране на метеорологичните и климатични условия. Над 90% от топлината, уловена на Земята от въглеродните емисии на човека, се съхраняват в океана. От тях само 2.3% затоплят атмосферата, а останалата част топи снега и леда и затоплят земята. В резултат на това атмосферата ще се затопля по-бързо, ако нямаше океани.

Синоптиците комбинират наблюденията за океанските и атмосферни  променливи (атмосферно налягане, вятър, вълни, температура на въздуха и водата, валежи и др.), използват знанията си за това как взаимодействат помежду си океанът и атмосферата, и развиват непрекъснато цифровите модели за прогнозиране на времето и климата. Тази година Световният метеорологичен ден бележи началото на десетилетието на океанската наука за устойчиво развитие (2021-2030) на ООН. Целта е СМО, като специализирана агенция към ООН да подкрепи разбирането за неразривната връзка между океана, климата и времето.

2020-та година се определя като втората най-топла година след 2016-та от началото на 21-ви век, като повишението на температурата е с близо +1°С спрямо средната за целия изминал 20-ти век. 

През 2020 г. атмосферните процеси над Източна България бяха с много голяма динамика и това обуслови голямата променливост на времето и в климатично отношение. Преобладаваха положителните отклонения в средните месечни температури, като най-високи стойности, до +4.0°÷4.5°С бяха отчетени през февруари, септември и октомври. С нормални стойности и незначителни отклонения се характеризираха месеците април, май и ноември. По отношение на валежа, който като елемент зависещ доста силно от орографията, отклоненията като цяло се определят като отрицателни. Регистрирани бяха и големи положителни суми (до +200% от нормата), но само на изолирани места, след краткотрайни и интензивни извалявания през топлите месеци.

По материали от Световната метеорологична организация и специалисти от НИМХ- филиал Варна.