Лесна работа: За шоколадовия сладолед и историческите крачки на човечеството

Здравейте! Днес имам една история със сладолед. Свързвам я с идеята, че важните неща не се случват непременно в патетична обстановка и това не променя същността им.

Днес е ден на авиацията и космонавтиката, а бих казала - и ден на великите постижения, на волята за нови открития и страстта за знания. Ден на търсещия човек.

В наше време все по-рядко големи идеи и основополагащи изобретения променят света и живота ни. По-скоро усъвършенстваме откритията и залагаме на детайли.

И затова е толкова важно да ценим хората, които чертаят огромни мащаби, целеустремено вървят напред и действат с широк размах.

Сега за сладоледа! Журналистът Ашли Ванс много настоявал да напише книга за Илън Мъск и, за разлика от другите, които удряли на камък с подобни проекти, той получил одобрението на Мъск, вероятно, защото последният уважава решителните хора, които също като него не приемат „Не!“ за отговор.

В главния офис на Мъск Ванс остава впечатлен от двата гигантски плаката на Марс, закачени от двете страни на стената. Този отляво показва Марс, какъвто е днес – студена и безплодна червена сфера, а на плаката отдясно е Марс, покрит с богато залесена земна маса, обградена от океани. Една затоплена планета, преобразена във вид, подходящ за човечеството.

Мъск искрено се опитва да превърне хората в космически колонизатори. Иска му се да умре с мисълта, че пред човечеството има светло бъдеще. Той мечтае да можем да си осигурим чиста енергия, да станем междупланетарна раса с устойчива цивилизация на друга планета, за да се справим с най-лошия сценарий, в който човешкото съзнание е заличено. Но Ванс остава най-впечатлен от факта, че Мъск си хапва сладолед, докато обяснява всичко това и, всъщност, произнася краткото си слово за спасяването на човечеството с капка разтопен сладолед по долната си устна.

Представям си образа винаги, щом стане дума за грандиозните проекти на човечеството. И за мен той е нещо чудесно и истинско, което ме изпълва със симпатии и уважение към решителните и смислени хора. Не се шегувам.

Да сравним с излъсканите политически лица, които тихичко се прибраха след изборите. Дори някой да се е покапал, не видяхме това. Без значение какви са всъщност нещата, те трябва да изглеждат както ни се иска.

И още една съпоставка: мащабът, размахът, идеите, целеустременото следване на резултатите – стъпка по стъпка. Това - от една страна. От друга - споменатият изборен сюжет. Отдавна се знае: каквито и да са резултатите, по избори всички са победители. И нямат сладолед по брадичката. Перфектно чисти.

Ясно е защо сладоледът е важен в тази история, нали?

В случая с Мъск - да покаже, колко естествено и човешко може да бъде всяко грандиозно начинание.

А в случая с изборите?

Е, ние си знаем... Извинявайте, приключвам, че сладоледът се разтече!

Желая на всички нас да бъдем и да срещаме смислени и решителни хора и нищо да не спира устрема, дори когато целта изглежда невъзможна.

Защо шоколадов? Когато Мъск кани очарователната си състудентка Жустин Уилсън на сладоледена среща, тя внезапно отменя уговорката. Мъск научава кой е любимият й сладолед и изненадващо открива Жустин, докато тя учи за изпит. И познайте! С две фунийки разтапящ се шоколадов сладолед.

От мен – Даниела Иванова: много усмивки и честит ден на авиацията, космонавтиката и големите проекти на човечеството!