В седмицата, която е под знака на 24 май - светлият български празник на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, гост на предаването "Отличен 6" е доцент д-р Надежда Костова - секретар на секция "Българска лексикология и лексикография" към Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Разговорът е посветен на словното богатство на родния ни език, на многогодишния труд на поколения лексикографи по многотомния "Речник на българския език", съставянето на речниците на новите думи лексикалните предизвикателства, свързани с пандемията от коронавируса през последните две години.
Големият речник на БАН, както често го наричаме, представя максимално пълно лексикалното богатство на българския език от последните 150 години в неговото стилистично и функционално разнообразие (книжовна лексика, разговорна лексика, диалектна лексика, термини, остарели думи и др.). Досега са издадени 15 тома (до буква Р включително), които включват общо 119 229 заглавни думи. В момента лексикографите от секция "Българска лексикология и лексикография" работят върху 16-и и 17-и том, които обхващат думите с буква С в българския език. Доцент Надежда Костова прогнозира,че до завършването на Речника остават може би още четири тома. Специалистите са надяват трудът на поколения българисти да е напълно готов в обозримо бъдеще, макар съставът на секцията да е намалял драстично от 30 преди години до по-малко от десет души в момента.
"Професията на лексикографа има много специфични особености, които не се учат по време на академичното образование" - споделя доцент Костова. - "Нашата работа е като занаят, учи се в практиката. Необходимо е известно време, за да се научи лексикографът да пише дефинициите за речниковите статии. Понякога формулирането на една дефиниция отнема дни и седмици. Работила съм, например, статиите за думите "свят" и "път" - можете да си представите какво разнообразие от съдържание, различни значения и богатство на употребата имат... На колегите им предстои да напишат статията за глагола "съм" и дори и на мен, която работя от много години върху речника, това ми изглежда огромна, необозрима работа..."
От 2014 година големият "Речник на българския език" е достъпен и онлайн от интернет страницата на Института за български език - достатъчно е да напишем правилно в полето за търсене думата, чието значение ни интересува, и получавам незабавно достъп до пълната речникова статия.
Екипът на секция "Българска лексикология и лексикография" работи и върху друг важен проект - речниците на новите думи. Тази година излезе от печат третият такъв речник, дело на авторски колектив от Института за български език „Проф. Л. Андрейчин“ при БАН. В тази трета част от серията лексикографски справочници, издавани от 2001 г. насам, е документирана най-новата българска лексика. Представени са както думи, навлезли от други езици в началото на новия век, като емоджи, влогър, блокчейн, така и неологизми, образувани на българска почва като блогороман, е-идентичност, еврочакалня. Включени са също семантично обновени думи - например облак, нови съставни названия и терминологични съчетания - защитено училище, дигитално неравенство, кръгова икономика, молекулярна кухня и др. и нови фразеологизми като перфектната буря. Речникът е полезен за всички, които се нуждаят от информация за значението и употребата на най-актуалната лексика и фразеология в българския език.
"В речника на новите думи е включена и лексика, свързана с пандемията от COVID-19 като коронакриза и локдаун" - допълва доцент Костова. - "Тези думи нямат претенциите да станат част от българския език и да имат трайна употреба, но са важни от историческа перспектива. Една основна задача на речниците на новите думи е да дадат моментна картина на езика в периода, в който е наблюдаван - последните 20 години, те са едно свидетелство за времето и за всичко онова, което е вълнувало обществото."
Цялото интервю на Валерия Василева с доцент Надежда Костова можете да чуете в звуковия файл.
ИДЕНТИЧНОСТ е заглавието на албума, създаден по повод 90-годишнината на Радио Варна, чиято премиера ще бъде на 6 декември в ефира и YouTube канала на медията. Песните в новия компактдиск са поредното доказателство, че музиката има силата да свързва поколения и да изгражда нови мостове между стилове и култури. С основание може да ги наричаме и..
„Паметта е важна“ – среща след Нощта на театрите с писателката Теодора Димова Виолета Тончева за участието на Варненския драматичен театър на Фестивала в Клуж-Напока, Румъния „Нощно кино“ в петък с филми по Йордан Радичков Изложба „Морето“ в ХГ – Добрич Годишна изложба „Изобилие“ във варненската галерия „Арт Маркони“ Започва ремонт..
„Аз не пия кафе за да се събудя, аз се събуждам за да пия кафе“, беше написал някой, който явно обича както кафето, така и да сърфира из социалните мрежи рано сутрин. Иван Барбов, Емилия Николова канят всички, които искат да сърфират на вълните на Радио Варна във времето от 6.00 до 10.30 часа. Както се казва, можете да ни слушате за да..
Кръводарителска акция по случай 90 години Радио Варна! Да празнуваме живота с всяка дарена капка кръв! Да помогнем на поне 90 души! Ако се чувстваш здрав и си на възраст между 18 и 65 години, ако можеш да отделиш 30 минути и искаш да дариш кръв, ела на 4 декември (сряда), от 12 до 16 ч., пред сградата на Радио Варна в мобилен пункт..
Репортаж от заседанието на постоянната комисия по "Финанси и бюджет" към Варненския Общински съвет; Асоциация „Прозрачност без граници“ представи „Индекс на местната система за почтеност 2024 – съществува ли нова енергия за добро управление в общините?“ - репортаж; Вчера служебният кабинет одобри предложения за промени в Закона за..
В село Горичане, община Шабла се проведе обществено обсъждане на Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) за изграждането на ветроенергиен парк със седем 125-метрови ветрогенератора. Таксиметровите шофьори протестират със залепени стикери на автомобилите си "Не на рекета на застрахователите" и "Стига геноцид срещу..
Разкъсана облачност
