Провадия-Солницата от археолозите до работниците

17-ти сезон продължава работата по археологическите разкопки на Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Едно уникално място, с което всички българи трябва да се гордеем, сподели за Радио Варна ръководителят на обекта проф. Васил Николов,  който е там от първия ден на проучването.

Има още тайни, които трябва да бъдат разкрити в останките на най-стария солодобивен център в Европа, превърнал се в първия праисторически град на нашия континент. Състои се от укрепено с каменни стени селище (цитадела), производствен солодобивен комплекс, ритуално поле и некрополи.

Част от екипа за поредна година е археологът Тодор Дяков. Той отговаря за проучването на две постройки открити преди 2 години. Сградите са били масивни и двуетажни с размери около 10 на 8 метра, като на втория етаж е имало пещи, разказа Тодор Дяков. Най-вероятно и двете постройки са изгорели при много голям пожар, защото останките от тях са в оранжево белезникав цвят. Датират от втората половина на петото хилядолетие преди новата ера и са къснохалколитни, от последния етап на селищната могила, когато вече каменното укрепление не е функционирало.

По думите на археолога в двете сгради най-вероятно са живеели богати и заможни хора, които се предполага, че са свързани със солодобива и търговията на сол.

Големите очаквания от този археологически сезон за Тодор Дяков са свързани с откриването на нов златен предмет в проучването на двете постройки, тъй като преди години в насипа в близост до тях вече са открили един такъв.

Работата по този мащабен и грандиозен обект, чиято площ е около 200 декара,  не може без работници. Близо 40 души са наети на работа – хора от Провадия и близките села. Повечето от тях работят  от няколко години на обекта и тази работа е много важна за тях.

Най-младият работник на обекта е Ангел Павлов от Провадия, който е на 18 години и е ученик в местната гимназия по селско стопанство. Работи за пари, защото му трябват и сподели, че не знае нищо за историческото място. Местните хора се притесняват да разказват за себе си. Срамуват се да бъдат снимани, но са дружелюбни и си помагат в разкопаването на обекта. Не са свикнали на внимание от медии, защото обикновено то е за археолозите. Знаят много добре каква работа трябва да свършат и я вършат прецизно. Не са научили много за мястото и неговата историческа стойност, защото им е достатъчно, че имат работа - нещо, което в провадийските села е рядко срещано. 

Работата в обекта е разделена на по-тежка и по-лека. Първата е за мъжете, които пренасят камъните и пръстта с колички. Втората – за жените, които обработват фино земята около останките и отделят керамиката и другите ценни предмети от обикновените камъни. Всеки археологически сезон е шанс за тях да получават заплащане няколко месеца в годината.