Писателката Здравка Евтимова се срещна с читатели във Варна. Срещата беше част от програмата на четвъртото издание на литературния фестивал „Варна Лит”, който се проведе в Морската столица.
"Независимо какво е времето във Варна - Варна е перла в короната на мечтите ми за морски град", каза голямата българска писателка Здравка Евтимова в интервю пред Даниела Стойнова. Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл:
На колко езика пишете?
Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разтварям. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се слага на изтривалката пред звездолета. Обаче пак си ценен и пак си необходим, пак има смисъл от теб, така че пишейки на български, имам чувството, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива народни думи идват, които и аз не знам откъде. Когато пиша на английски имам идеята, ако не – усещането, и тогава пиша, и не гледам, и не мисля за глаголните времена, идиомите, а просто пиша....
А има ли го българското в книгите, написани на английски език? Схващат ли го американците това?
Да, даже са ме питали „къде е това място?“, могат ли да го видят. За една къща в Радомир, за която съм писала, искат да отидат да я видят. Едно сребърно кладенче, за което съм писала, също искат да отидат и да го видят.
Чета разказите Ви и от телефона в един сайт, което е много удобно.Това начин ли е да стигнете и до по-младата публика, която живее в телефоните си?
Забелязвам и аз, че младостта има тенденцията да използва най-върховите постижения на технологията – четат на телефон, таблети, слушат аудио книги, на които и аз съм много голям привърженик. Аз много обичам аудио книгите, имам чувството, че ме хващат и ме завеждат на мястото. Аз пътувам като още 25 000 други перничани за работа Перник – София / София – Перник...
Не сте се преместили в София, макар че сте имали предложение?
Да. За мен Перник е такава твърдина, която е ненадмината с никое друго място, където и да съм била. Това го казвам много категорично с две ръце на сърцето. Обичам мястото си, обичам комшийките си, обичам приятелките си. Като се прибирам от работа вечер, най-рано в 8.30 ч., защото влакът е час и нещо, сядам при тях на пейката, говорим си и все едно не съм била на работа.
Ако сега Ви предложат голяма кариера в САЩ, защото там Ви ценят, като Ви осигурят абсолютно всичко, няма ли да се съгласите?
Бих работила 6 месеца до 1 година. Имам такова предложение да отида в Китай, в един от университетите в Пекин, но го отказвам за сега. Ходила съм, изнасяла съм такива лекции за творческо писане, имам две книги там.
Интересно е как звучи Здравка Евтимова на китайски?
Името ми е непроизносимо, с 3-4 йероглифа, изглежда все едно са няколко мравки, съсечени и натрупани на листа. Хората казват, че това не може да бъде произнесено и ми казват Ана. Дори издателят ми в САЩ ми казва Ана.
В момента нахлува в живота ни една безпардонност – на пътя, в градския транспорт, където не отстъпват място на майки с деца; блъскат се по опашки, въпреки ограниченията; използват много грозен език на омразата. Всичко това не трябва ли да се облагороди, промени и превъзпита?
То не толкова да се облагороди, защото все едно да искаме да облагородим щира – този плевел, който изпива жизнените сокове на полезните растения. Плевелите трябва да бъдат изкоренени, за да имаме хубави постижения, хубав зеленчук, хубаво благородно растение. Всичко зависи от духовния строй на отделния човек – как той се чувства. Аз смятам, че тази агресия, безпардонност произтича всъщност от безпомощността на човека, от липсата на истински качества и способности да докаже себе си. Във всеки човек е заложено желанието да бъде забелязан с добро, но как да бъде забелязан с добро, когато той не притежава знания и е проспал годините в училище. Той не надгражда способностите си и остава с грубостта да го забележим. И той може би се радва на тази момента слава, че е забелязан, но по-късно самият осъзнава, че човек не се е родил амеба или гол охлюв...
Красимир Симеонов споделя, че написването на тази книга е повлияно от последните 40 години, през които кара мотори – традиция, наследена от баща му и дядо му. Авторът признава, че през годините много от приятелите му са го подканвали да събере всичките си разкази на тази тема под едно заглавие, което впоследствие се превръща в книгата..
В първата самостоятелна изложба на Владимир Ванков акцентът е поставен върху индивидуалния път на всеки човек и личностната автономия, на която се крепят изборите и отговорите на екзистенциалните въпроси, пред които е изправен. Изложбата набляга именно на възможностите, които се съдържат във въпроса „А сега накъде?“, подканващ посетителите да..
Интервю с Pi Stoffers (LORD OF THE LOST) В екстремните жанрове на музиката е рядкост някой артист да се изправи пред предизвикателството на тройния албум. Примери има, но издаването на трилогия е много рисково начинание. И в същото време се изисква доза смелост и дързост да го направиш в времена, в които албумите все повече губят значението си...
Според бившия министър на икономиката и настоящ депутат от ПП/ДБ, в момента управлява коалицията Борисов - Пеевски. В обзорното предаване на Радио Варна "Позиция", той заяви, че тази коалиция ще работи докато бъде постигната абсолютна диктатура, за да наложат стария модел. „Разбраха, че с нас не могат да го наложат“- каза народният представител...
Разследването срещу кмета на Варна тепърва започва. Това обяви в ефира на обзорното предаване „Позиция“ депутатът от ГЕРБ/СДС Бранимир Балачев. Той заяви, че според информацията, с която разполага, има достатъчно материал за повдигане на обвинение в организирана престъпна група. Народният представител припомни странното напускане на Диан Иванов..
Интервю с Andreas Kisser (SEPULTURA) 40 години отминаха от момента, в който няколко невръстни младежи от Бразилия направиха немислимото - събраха група и я кръстиха SEPULTURA. 40 години по-късно споровете коя е истинската SEPULTURA продължават. Дали тази SEPULTURA, която съвсем скоро ще достигне края на пътя, е автентичната? Какво значение има,..
Мечтателка с фотоапарат, която преследва залези, изгреви и луната. Това е Росица Димитрова от Варна, травъл блогър, пътешественик, фотограф и ловец на кадри, които често обикалят света преди нея в медии като "National Geographic" и "Forbes". За втора поредна година нейна снимка влиза в престижна селекция на "Capture the Atlas", озаглавена "Нощните..