Писателката Здравка Евтимова се срещна с читатели във Варна. Срещата беше част от програмата на четвъртото издание на литературния фестивал „Варна Лит”, който се проведе в Морската столица.
"Независимо какво е времето във Варна - Варна е перла в короната на мечтите ми за морски град", каза голямата българска писателка Здравка Евтимова в интервю пред Даниела Стойнова. Целия разговор може да чуете в прикачения звуков файл:
На колко езика пишете?
Когато работя с български език, аз не работя, а просто се разтварям. Ако мога да сравня българския като звездолет, то аз съм една бурмичка, която се слага на изтривалката пред звездолета. Обаче пак си ценен и пак си необходим, пак има смисъл от теб, така че пишейки на български, имам чувството, че хилядолетията, стотиците години на нашата история идват в книгите ми. Някакви такива народни думи идват, които и аз не знам откъде. Когато пиша на английски имам идеята, ако не – усещането, и тогава пиша, и не гледам, и не мисля за глаголните времена, идиомите, а просто пиша....
А има ли го българското в книгите, написани на английски език? Схващат ли го американците това?
Да, даже са ме питали „къде е това място?“, могат ли да го видят. За една къща в Радомир, за която съм писала, искат да отидат да я видят. Едно сребърно кладенче, за което съм писала, също искат да отидат и да го видят.
Чета разказите Ви и от телефона в един сайт, което е много удобно.Това начин ли е да стигнете и до по-младата публика, която живее в телефоните си?
Забелязвам и аз, че младостта има тенденцията да използва най-върховите постижения на технологията – четат на телефон, таблети, слушат аудио книги, на които и аз съм много голям привърженик. Аз много обичам аудио книгите, имам чувството, че ме хващат и ме завеждат на мястото. Аз пътувам като още 25 000 други перничани за работа Перник – София / София – Перник...
Не сте се преместили в София, макар че сте имали предложение?
Да. За мен Перник е такава твърдина, която е ненадмината с никое друго място, където и да съм била. Това го казвам много категорично с две ръце на сърцето. Обичам мястото си, обичам комшийките си, обичам приятелките си. Като се прибирам от работа вечер, най-рано в 8.30 ч., защото влакът е час и нещо, сядам при тях на пейката, говорим си и все едно не съм била на работа.
Ако сега Ви предложат голяма кариера в САЩ, защото там Ви ценят, като Ви осигурят абсолютно всичко, няма ли да се съгласите?
Бих работила 6 месеца до 1 година. Имам такова предложение да отида в Китай, в един от университетите в Пекин, но го отказвам за сега. Ходила съм, изнасяла съм такива лекции за творческо писане, имам две книги там.
Интересно е как звучи Здравка Евтимова на китайски?
Името ми е непроизносимо, с 3-4 йероглифа, изглежда все едно са няколко мравки, съсечени и натрупани на листа. Хората казват, че това не може да бъде произнесено и ми казват Ана. Дори издателят ми в САЩ ми казва Ана.
В момента нахлува в живота ни една безпардонност – на пътя, в градския транспорт, където не отстъпват място на майки с деца; блъскат се по опашки, въпреки ограниченията; използват много грозен език на омразата. Всичко това не трябва ли да се облагороди, промени и превъзпита?
То не толкова да се облагороди, защото все едно да искаме да облагородим щира – този плевел, който изпива жизнените сокове на полезните растения. Плевелите трябва да бъдат изкоренени, за да имаме хубави постижения, хубав зеленчук, хубаво благородно растение. Всичко зависи от духовния строй на отделния човек – как той се чувства. Аз смятам, че тази агресия, безпардонност произтича всъщност от безпомощността на човека, от липсата на истински качества и способности да докаже себе си. Във всеки човек е заложено желанието да бъде забелязан с добро, но как да бъде забелязан с добро, когато той не притежава знания и е проспал годините в училище. Той не надгражда способностите си и остава с грубостта да го забележим. И той може би се радва на тази момента слава, че е забелязан, но по-късно самият осъзнава, че човек не се е родил амеба или гол охлюв...
Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..
Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..
Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа. Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..
"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..
Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..