113 метра!
Толкова е дълбочината, под която спасяването на екипаж на последната българска подводница "Слава" някога би се превърнало в невъзможна мисия. За щастие, ние в морската си история нямаме инцидент като този с руската атомна подводница "Курск", която през лятото на 2000 г. потъна в Баренцово море или като изчезването на аржентинската "Сан Хуан" в Атлантика. За нещастие обаче, страницата, озаглавена "българско подводно плаване" беше затворена преди повече от 10 години, официално на 1 ноември 2011 г. и близо година след последното плаване на "Слава" на 21 декември 2010 г.
Днес опцията "да влезете в обувките" на последните български подводничари е достъпна само в Белослав, на последния пристан на превърната в музей "Слава". И, ако за поколенията на 30+ възрастните, особено край морето, да видиш и да влезеш в подводница не е нещо непознато, за милениумите и поколението, родено в дигиталния 21-ви век, "Слава" ще е единствената възможност да се докоснат до спартанската обстановка и духа, в които са "живели" близо 7 000 български подводничари за цялата морска история на България.
Близо две години след изтеглянето на 76-метровата „Слава” до Белослав, реставрацията започна с укрепване на външният ѝ корпус, изчистване на ръждата, премахване на мухъла и влагата и поетапно възстановяване на оригиналната обстановка на построената през 1959 в. подводница, разказва един от последните подводничари Ясен Облачки, чието работно място повече от 10 години е в един от торпедните отсеци на "Слава" и един от хората, с чиято безвъзмездна помощ се поддържа подводницата.
Няма бивш подводничар, гласи веруюто на всички, които са носили службата, казва Облачки, който като всички подводничари има изключително чувство за хумор. Подводничарството учи да работиш в екип. Това е мястото, в което от действията на всеки един, зависи живота на всички останали. Доверието е всичко! Както и мускетарският принцип "Един за всички! Всички за един!".
На практика, подводниците са корабите с най-голяма автономност. Те не са за хора със слаби нерви или с пристъпи на клаустрофобия. Още повече, че почти всичко в подводницата е непипнато в продължения на десетилетия - още от 1959 г., когато тя е спусната на вода в тогавашния СССР точно на 27 септември. Година по-късно, "Слава" е зачислена в състава на ВМС. Любопитен факт е, че макар на борда да не се допускат жени, конструкторът на подводницата всъщност е ... жена.
Подводницата „Слава“ отдавна не е това, което помнят поколенията подводничари. Днес ръждата е почти навсякъде - особено на по-ниското ниво, миризмата на гориво се усеща постоянно, люкът е постоянно отворен и ги няма строените в униформи край нея моряци.
Да слезеш в „Слава“ всеки път е невероятно усещане. Кап. Втори ранг Димитър Върбанов е сред служителите на нея почти от самото ѝ начало.
Началото на българското подводно плаване започва преди 105 г., когато на борда на UB-18, подводница, произведена в България, се вдига за първи път българския флаг и тя излиза на първото си плаване във Варненския залив. На борда ѝ тогава са принцовете Борис и Кирил. Командир е лейтенант Никола Тодоров, а помощник командир - мичман I ранг Иван Вариклечков, бъдещият командир на флота.
Последният капитан на "Слава" и на българска подводница е кап. I ранг Камен Кукуров, понастоящем е началник на Щаба на флота. Сваленият на 1 ноември 2011 г. флаг днес може да се види във Военноморския музей.
До част от случките, свързани с различни моменти от живота на българските подводничари, както и част от славната им история може да се докоснете тук.
С тридневен фестивал на открито морската столица ще отбележи 580-ата годишнина от Битката при Варна , водена от полския крал Владислав III Варненчик. Събитието е съвместна инициатива на Република Полша и Община Варна и ще се проведе в дните между 4 и 6 октомври на територия на парк-музея „Владислав Варненчик“. Това стана ясно днес на поредна среща..
Варна посреща 24 май с най-красивата ветроходна регата в Черно море, съобщават организаторите. Морската столица ще посрещне „Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост” със зрелищно ветроходно събитие. Десетки яхти ще излязат в акватрорията на варненския залив пред Морската градина за първата състезателна гонка на Varna Channel..
Центърът на Варна е украсен с пана с известни български стихотворения по случай предстоящия празник на българската просвета и славянската писменост, 24 май. Произведенията, красящи морската столица, са на знаменити български автори като Елин Пелин, Любен Каравелов и Ран Босилек. Тази година 121 групи с представители на детски..
Село Константиново е разположено на около 15 км от центъра на Варна и на 8 км източно от Белослав. Старото му име е Дерекьой, което буквално означава „село в дере“. Името „Константиново“ му е дадено около 1898 г., когато след опажаряването му от турците се населва отново. Кръстено е на първия заселник дядо Костанда, гагаузин. Но, Костанда си..
В манастира край Варна, посветен на Св. равноапостоли Константин и Елена, вече започна празничната света литургия. Много хора дойдоха, за да измолят здраве и благословение за себе си и семействата си. В 12 започва тържеството в едноименния курорт с изпълненията на представителния духов оркестър на..
На 21 май Район "Владислав Варненчик" отбелязва своя празник. Bсяка година в дните от 21 до 24 май там се провеждат "Празници Владиславово". "Празници Владиславово" започват днес с празничен водосвет в параклиса "Св. св. Константин и Елена" в местността "Ментеше". Честването продължава с концертна програма на откритата сцена, където се..
Скалната църква се намира в западния дял на резервата Яйлата. Помещава се в пещера с три отделения, последното, от които с отдушник. По стените им са изсечени многобройни кръстове и прабългарски рунически знаци. До иконата на Светите Константин и Елена, може да се види и най-известния български символ - рунически знак "IYI". Използвана е като църква..