Надежда Антова: Изкуството е въздухът за душата ми

Надежда Антова е утвърден скулптор и любим учител на младите таланти в Националното училище по изкуствата „Добри Христов“. В Градската художествена галерия - Варна авторката представя колекция скулптурни портрети, акварели, рисунки, монотипии под мотото „Моите лица“.

Тя е млад, но вече наложен автор – едно от ярките лица на артистична Варна в последното десетилетие, енергична личност със силен отпечатък върху творческото израстване на следващото поколение художници в морския град. Нейната изложба идва броени дни след експозицията на нейните възпитаници, също в аристократичното пространство на Градската галерия. Това не е съвпадение, а знак за обвързаността на всички артистични усилия на Надежда Антова с мисията й на учител и възпитател на отношение към изкуството. В своите вече 10 години като преподавател в НУИ „Добри Христов“ тя приобщава младите таланти не само към техниките, а и към духа на изкуството на скулптурата.

Надежда Антова застава пред варненските ценители със своите много артистични лица – събира в една изложба скулптурни портрети, акварели, рисунки, експериментални монотипии. Изложбата ѝ идва 10 години след първото ѝ представяне във Варненската галерия и е своеобразен творчески юбилей.

Акцент в юбилейната изложба е единственият правен по натура портрет на знаменития скулптор Георги Чапкънов - Чапа, за който той е позирал пред Надежда през 2016 г.

Тази изложба е своеобразен творчески юбилей, защото преди десетина години направих първата крачка да покажа творбите си пред публика. Много е важна първата крачка. След първата крачка много лесно спираш - или тръгваш назад, или обръщаш посоката. Но аз не спрях. Трудността, която видях тогава - да излезеш пред публика, да покажеш себе си, да тръгнеш по този път, който не е комерсиален, не ме върна. Този път, който не може да ти донесе много облаги и ползи. Това е един път, който е исторически, който много художници в историята на изкуството са преминали и с не дотолкова добър живот. Или си с такава кръв, или - не. Много се радвам, че не спрях.

Кое Ви стимулира да продължавате?

На първо място аз не мога да стоя, без да се случва нещо с ръцете ми. Има моменти, когато нямам текуща работа и това ми е времето за изкуство. Това е част от моето ежедневие. Както казва една близка: „За теб изкуството е като въздух за душата ти. Няма как да диша, ако дълго време не си го правил“. Аз не обичам да почивам по някои общоприети начини. Това за мен е другата част от живота ми, извън битието.

А защо точно скулптура?

Още когато бях ученичка, минах през всички изкуства, които ни преподаваха нашите учители. За мен тя е над останалите, защото засяга много повече измерение. Не търси магията на пространството на един лист, което също го уважавам, а навлиза в много повече пространства. Трябва да го овладеем това. Оттам идва и близостта с човешкия гениален организъм и човека като триизмерност, скулптурата се доближава по своята уникалност.

Това не е ли повече мъжки избор? Има ли велики жени скулпторки?

Съвсем скоро правих едно проучване за навлизането на жените в изкуството и установих, че жените са част от изкуството от много отдавна. Четох, че едни от най-великите древногръцки мозайки са подписани от мъж, но са правени от жени.

Има един социален аспект, в който мъжът е водещ и никой не му го отнема. Но нашият век е нов, той е динамичен, различен. Той отвори много граници.  И с това отваряне сцената стана еднаква за всички. Оттук нататък това, което в миналото е било налагано по един или друг политически или социален натиск -  жените да бъдат само в помощ на мъжете, сега тези неща за добро или лошо са по-различни. Имаме възможност да се отпуснем и да работим без граници, предразсъдъци и пречки.

Кой материал Ви е най-присърце?

За бързи работи предпочитам глина. Глината е първият материал. От трайните материали – бронз, месинг. Те са нежни, красиви – по-близо до моята женска сетивност. Всеки един материал си има красота. Материалите идват според работата ми.

Какво показвате в изложбата „Моите лица“?

Аз съм завършила скулптура, но съм артист и художник по призвание, показвам рисунки, търсения, показвам лицата си на художник и мои експерименти.

Акцент в моята изложба е портретът на Георги Чапкънов, който имах голямото щастие да правя на живо в ателието му.

Как се прави на живо и изобщо как Ви допусна?

Той големият творец си е голям творец.  За него няма по-висши и по нисши. За него има едно голямо сърце. Той( Георги Чапкънов- Чапа – бел.ред.) е такъв. И това личи и в творбите му, и в него като личност. Запознахме се случайно. За мен е той е майсторът, от когото съм се учила. Покани мен и съпруга ми в неговото ателие. Когато един човек е искрен - от едната и другата страна, нещата се получават без допълнителни условия и уговорки. Казах му, че за  мен  той е голям класик портретист – човек, който в скулптурен портрет може да направи качеството на характера на модела. Споделих му, че с удоволствие бих отдала комплимента си, като пробвам да му направя портрет. В тези 5 дни, в които творих, ако мога да се определя като спортист, ще кажа, че това е моето световно, моята олимпиада. Най-високият ми професионален момент. 5 дни по 1 час - говорихме си повече. Той ме предупреди да внимавам да не съжалява, че ме е допуснал. Все пак той приложи професионализма си, на практика той не е само един добър изключителен човек, все пак той е професионалист с характер. Това още повече ме мотивира. В последния ден  ми каза: „Ти си чудесен портретист, трябва да продължаваш да работиш в тази област“. За мен това беше достатъчна благословия да продължа по пътя.  Ето това са нещата, които са ме мотивирали през годините - моите търсения, и това, което съм получавала като отговор.