Завръщане на Галина и Рафи Шехирян в Градската художествена галерия на Варна

С тази изложба варненската публика ще види произведения на едни от първите новатори, съвременни български художници от 80-те години на ХХ век. Откриването е на 9 юли в 18:00 часа.

След загубата на Рафи, Галина продължава своя артистичен път, но улавя всяка възможност да възстанови в творчески акт времето, когато двамата са едно. Такава възможност е изложбата в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, която се открива на 9 юли. В нея варненската публика ще има привилегията да види рядко показвани в България творби на Рафи Шехирян и произведения на Галина Шехирян от различни периоди в нейното творчество.

Изкуството на двамата артисти представя изкуствоведът Румен Серафимов, който е куратор на проекта и ще открие изложбата:

Рафи Шехирян

“Рафи Шехирян завършва Националната художествена академия през 1981 г.  и става част от новото силно поколение в българското изкуство тогава. Негов професор е един от големите и свободомислещи творци, Марин Върбанов, който високо оценява таланта и интелекта на своя студент и му дава пълна свобода. Рафи се занимава с живопис и, непонасящ нормите на тоталитарното общество и изкуство, се стреми да култивира в себе си модерно мислене и изразяване. Само няколко години след завършването на Академията той вече е постигнал стилова индивидуалност и то необичайна, неконвенционална, извън приетите и наложени естетически канони. Ерудиран и склонен към философско мислене, той притежава способността да създава стройна и непоклатима естетическа основа на своите търсения.

В началото се обръща към  абстрактно-експресионистичната живопис, в която свободно  изразява темпераментната си и чувствена природа. След кратък период на импулсивни, хроматично-звучни и емоционално-наситени изображения той преминава към абсолютно противоположна като стил образност. Появяват се условно наречените "чертежи", които са изключително своеобразни и нестандартни за художествената ни култура. В тях е създадена изчистена от всичко конкретно знакова структура не на нещо друго, а на човешки и обществени отношения. Тези  странни, свръхпрецизно и рационално разграфени и изрисувани с туш и рапидограф "картографии", са аскетични като цвят, а най-често са черно-бели. Те въздействат с категоричната линеарна ритмика, с изяществото и финеса си, с поразителното си въображение. Особени абстрактни фигури в ясно разграничени зони обозначават движения и стълкновения, единичност и общност, бунт и самота, затваряне в рамки, разчупване на граници, доминация на власт, преклонение и подчиненост, процесии и ритуали. Разпознава се и фалическото, а цялата сложна композиция е пронизана от ритъма на линеарните форми и структури.

Тези абстрактно-имагинерни изображения, разположени изцяло в плоскостно пространство, представляват лично  негова, оригинална азбука на взаимоотношенията и състоянията в света. Те са неговите персонализирани, концептуални "документи" за живота му в тогавашното несвободно тоталитарно битие. Те са символично и кодирано образно писмо, което е  достатъчно ясно, за да бъде  разчетено.

В съвременното българско изкуство не се открива нищо подобно на стиловото своеобразие от "чертежите" на Рафи Шехирян. Тази уникалност е рядко постижима и е доказателство, че художникът е сред първите новаторски личности в най-съвременния период на визуалната ни култура.

През 1985 г. Рафи Шехирян  преминава към нов стилово-пластичен маниер на изразяване и променя абстрактно-конструктивистичното, знаково-концептуалното и рационално-философското интерпретиране на света от своите неподражаеми "чертежи". Творбите му отново са своеобразни картографии, но вече на друга, по-природна и по-одушевена среда с по-конкретни очертания ‒ среда, погледната отгоре, отвисоко. Тези многобройни рисунки и картини са като фрагменти от земна повърхност с безкрайно, отворено пространство. Светли и празнични, в тях се очертават контурите на пътища и човешки обиталища и по детски се разиграват радостни сцени. Наслаждението от общуването с природата и човешките градежи, артистичната игра и поетичното съзерцание доминират в тези творби и поднасят искрящата си белота като образна и интелектуална антиномия на един тягостен, сиво-черен период на метафорична рефлексия на тъмните житейски и обществени състояния. Дълго търсени и продължително уплътнявани са картините на Рафи, за да ни подарят едно деликатно, изтънчено живописване и да ни заблудят, че са направени на един дъх.

След 1990 г., когато Рафи Шехирян живее вече в Ню Йорк, изкуството му приема нова стилова и смислова метаморфоза. Художникът се вглежда в дълбинните душевни състояния, в подсъзнателните  импулси и психичните терзания на хората от улиците и метрото на огромния мегаполис. Разпознава белезите на самотата, неудовлетвореността и безнадеждността в напрегнатото съвременно битие, открива бездните на духовното опустошение, а и посочва понякога символичните знаци на смъртта. В тъмните хармонии на един особен и сериозен неопримитивизъм той се стреми да въплъти драматичните тонове на един човешки  свят, разтърсван от екзистенциални колизии, крушения на надежди и идеали, и все по-фаталното усещане  за загуба на човечността и свободния дух.

Безусловно Рафи Шехирян  е философът-мъдрец в българското съвременно изкуство. 

Галина Шехирян

Галина Шехирян завършва  Националната художествена  академия през 1981 г. при изключителния професор и художник Марин Върбанов. Още великолепната й дипломна работа показва склонността й към художествено изразяване с едри мащаби и модерни пластически форми, както и стремежа й да бъде далеко от стандартното мислене и подражателната образност. След известно мълчание и вътрешно натрупване тя създава изящни произведения, в които с поразителен вкус, прецизност и чистота съчетава текстил, метал и дърво, за да постигне изразителни съотношения между различни материи и по абстрактно-условен начин  да обозначи взаимодействието между различни сили и същности.

После неочаквано и изненадващо се появяват творбите й от дърво. В тях Галина Шехирян открива пластическата красота и изразителност на старите предмети и пособия от някогашния бит, на диканята, веялката, яслата, греблата и много други. Тя ги изравя от забравеността, в която отдавна са захвърлени, и ги вгражда в основата на своите произведения. Със смайващо въображение, с изтънчен усет за форма, конструкция и живописност, тя им вдъхва нов и съвсем друг живот. Превръща ги в странни идоли, от които струи силата и топлината  на въплътеното в тях човешко съществуване. Създава сакрални знаци на художествената памет за бързотечащото време, които натоварва с ритуалност, като ги включва в необикновения ритуал на естетическото общуване и съзерцание. По оригинален и органичен начин тя съединява родовото, древното, наслоеното във времето и в материята на предметите човешко преживяване, с модерния порив за абстрактно формообразуване  и универсално пластическо внушение. 

Със своите прекрасни дървени пластики, в които предметно-вещественото и конкретно-функционалното съдържание е превъплътено в изразителен пластически обект с изцяло  символично и естетическо внушение, Галина Шехирян няма аналог в изкуството на 1980-те години, когато създава тези творби. С тях тя става  новатор и един от най-талантливите съвременни художници на България.

През 1990-те години, когато със съпруга си Рафи Шехирян живеят в Ню Йорк, Галина Шехирян се отдава на творческа дейност, свързана с художествената стъклопластика. Използва старата техника Verre Eglomise, позната още от древноримския период и от Ренесанса. С нея създава изключително естетични творби с изразителна форма и богата цветност. Безкрайните й професионални умения в работата с художествените материи и технологии заедно с високия вкус в композирането на абстрактни форми и колоритни хармонии, бързо й създават висока репутация в американските галерии и артфоруми за художествено стъкло. В нейните съдове и свободни пластики, притежаващи особено, скъпоценно излъчване и обаяние, са съчетани безупречна живописна хроматичност, чистота на формата и изящно, сетивно внушение на истински и рядък художествен обект.

През последните години Галина Шехирян пребивава все по-често в България и насочва вниманието си този път към живописта. В серия от картини тя създава особени концептуални диалози със своя починал съпруг, като вгражда части от негови рисунки в абстрактната тъкан на творбите. Постига впечатляващи пространствени и символични съотношения на изобразителните зони, които носят смислов контекст за тукашно и отвъдно, за скъпи спомени и трайни следи, за духовно общуване през времето, за разговор на душите чрез образните знаци, за незаменимост и неизличимост и още много.

В друга серия творби Галина Шехирян се оставя на отдавнашния си импулс и страст да композира свободно форми в едно по принцип отворено, модерно пространство. Тези форми са конструктивно и геометрично ясни и категорични. Те са разположени в сложно изградено и наситено живописно поле, което понякога е нежно, тихо и деликатно, а друг път е силно декоративно и звучно. Абстрактната метафизичност на нейния стил, безупречното композиране на пластичните структури и великолепните колоритни тоналности носят несъмнена радост за душевните сетива, уморени от агресивните и перверзни внушения на съвременната визуална среда. Естетическата хармония в нейния същностен духовен смисъл и в безусловната й ценност за културния човек, винаги е изпълвала и одухотворявала изкуството на Галина Шехирян във всички  негови проявления и метаморфози.”