За хората и конете

Мария Несторова е инструктор по езда в конната база във варненското село Кичево.

За разлика от стандартните клубове по конна езда, в които развиват състезатели, целта на Мария и нейният съпруг Ивайло е да научат хората да яздят, но също така и да обичат, да разбират и да уважват конете.

„Любов, език и лидерство в равни дози” – този цитат на Пат Парели е в основата на ежедневната им работа с конете. Според Мария Несторова, връзката между човека и коня излиза далеч от пределите на обикновената езда.

„За да се получи добра езда, ти трябва да познаваш добре коня. Необходимо е да има изградено доверие между вас“, обясни Мария Несторова.

„Конят може да помогне на човека да научи повече за себе си – къде са му плюсовете и минусите.Те са много сензитивни животни. Действат на принципа „харесвам – не харесвам“. Ако не те харесва – ще ти го покаже, както и обратното“, каза още тя.

Възрастта е само цифра

Според Мария Несторова, всеки един човек може да се научи да язди, без значение на колко години е. Мария и екипът от конната база в Кичево обучават както малки деца, така и възрастни.

„Най-възрастната ни ездачка беше на 86 години. Не можете да си представите какъв дух има тази жена, която е била и диригент в операта“, сподели с усмивка Мария.

„Когато конят е спокоен и отпуснат – това означава, че те харесва и ти има доверие. Тогава той е готов да те следва. В противен случай ще се дърпа, ще тръгне в обратна посока или ще направи нещо по-буйно“, каза още Мария Несторова.

Емоции

Освен с действията си, конят може да покаже на човека дали го харесва и с изражението на лицето.

„Наскоро четох едно изследване, което показа, че конете имат 17 различни изражения на лицето, с които показват своите емоции. Не съм сигурна дали и хората имаме толкова много физиономии. Аз ги виждам всеки ден. Само като видя как си е присвил или отворил очите или пък как си е свил ушите, ми става ясно какво е неговото емоционално състояние в момента“, разказа Мария.

В конната база в Кичево има 14 коня от различни породи.

За тяхното спокойствие спомага и факта, че когато се обучават начинаещи ездачи, животните са без т.нар. желязна трензела в устата. Според Мария обаче не е важно дали конят е с поводи.

„Отношението и начинът по който живеят е от значение дали конете са спокойни или не са. Дали ще бъдат с желязна трензела в устата, с въжен юлар или с безтрензелна юздечка, това не е толкова важно, колкото ездача и ръката, която държи тези поводи“, бясни Мария.

Затова и тези поводи се избягват при по-неопитните ездачи за да не бъде наранен коня.

Хранене

За Мария Несторова, конете не са като кучетата и „няма да дойдат да ти се радват, изплезили език“. Подобно на другия най-добър приятел на човека, и тези големи красиви същества обичат да си похапват. Нямаше как да не попитам какво включва менюто на коня.

„Нашите коне обаче си заслужават наградите, защото се раздават максимално в обученията. Стремим се да им създадем условия, в които да се чувстват добре и да са спокойни“, каза още тя.

Те вземат дейно участие и в терапевтичните курсове по конна терапия или хипотерапия за деца с двигателни и друг вид увреждания. Наскоро базата в Кичево беше домакин на подобен курс, който беше организиран от Сдружение „Конна терапия“. Мария Несторова се надява подобни прояви да станат традиционни.

Чуйте разговора на Иван Барбов с Мария Несторова: