60 години от случилото се на Бензенги – „Еверест на поколение български алпинисти“

Днес, на 19 август 2021 г., се навършват 60 години от деня, в който при
опит за траверсиране на Безенгийската стена в Кавказ загинаха едни от
най-известите български алпинисти – Цанко Бангиев, Йордан Мачирски и
Радко Бреянов.

„Тримата се движели на близко разстояние и малко по-ниско от самия ръб.
Без да очакват, изведнъж попаднали в леден участък, където духаше много
силен вятър. Радко, който бе в средата на свръзката, се подхлъзнал, но
веднага се самозадържал с ледокопа. Преди още да е успял да се изправи,
Цанко рязко се обърнал, за да види какво става, и това нарушило
равновесието му. Данчо бил заварен неподготвен за такава ситуация и
въпреки това хвърлил намотките на държаното в ръце въже, но било твърде
късно…,“ пише в с помените си доц. Сандю Бешев.

„Цанко не можа да даде на нашия алпинизъм това, което можеше и знаеше. А
той знаеше най-много от нас. В първите, най-трудни години от създаването
на ЦАЛ той бе работил като началник на учебната работа. Точно той в
ранните години на следвоенния период бе забил първия клин в скалите над
х. „Рай”. Остави ни една прекрасна книга „Алпийските стени в България”,
която и днес всеки алпинист препрочита. Бе един от най-добрите адвокати
на Втора софийска колегия.

Данчо не успя да влезе в новия апартамент, за който мечтаеше и с такава
любов ми говореше, когато се връщахме от Джанги–тау. Най-хубавите му
младежки години бяха преминали в алпийския клуб на „Народна армия”. Там,
най-вече в партньорство с Енчо Петков, бяха направили множество
премиерни маршрути и преминали по най-трудните върхове на Рила, Пирин и
Стара планина.

Радко не дочака срещата с украинката Валя, която след Безенгийската
стена на път за България тя щеше да стане 9-ят член на нашата група. За
краткото време, което той бе отделил на алпинизма се бе утвърдил като
един от най-перспективните в тази област.

Три години по-късно, на голям камък сред разцъфналите рододендрони,
малко над лагер „Безенги” поставихме паметна плоча. В тяхна памет
продължихме и завършихме започнатото с тях дело – траверса на
Безенгийската стена,“ споделя в спомените си доц. Бешев.