Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Режисьорът Стайко Мурджев: "Амадеус" изследва неочакваните дълбочини на човешката природа

| обновено на 30.08.21 в 11:52

Драматичен театър „Стоян Бъчваров" продължава да празнува своя 100-годишен юбилей с премиерни постановки. След юбилейния спектакъл „100!“ на режисьора Боян Иванов следва „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, сценограф Петя Бoюкова, композитор Петър Дундаков, хореограф Станислав Генадиев, превод Деница Димитрова.

В ролите: Стоян Радев – Антонио Салиери; Ненчо Костов – Волфганг Амадеус Моцарт; Христина Джурова – Констанца Вебер, съпруга на Моцарт; Симеон Лютаков – Йозеф II, император на Австрия; Пламен Димитров – Граф Йохан Килиан Фон Щрак, камерхер на императорския двор; Ивайло Иванов – Барон Готфрид Ван Свитен, префект на имперската библиотека; Веселина Михалкова – Граф Франц Орсини-Розенберг, директор на имперската опера; Свилен Стоянов – Капелмайстор Боно; Константин Соколов, Недялко Стефанов, Роберт Ваханян, Велизар Емануилов – „вентичели“ („вятърчета“) – приносители на информация, клюки и слухове; . Гергана Арнаудова – Тереза Салиери, съпруга на Салиери; Александра Майдавска – Катерина Кавалиери, ученичка на Салиери; Даниела Викторова – Баронеса Валтщаден.



Премиерата е на 2 и 3 септември 2021, 19.00 часа, Основна сцена.

В пиесата си „Амадеус“ (1979) Питър Шафър (1926-2016) интерпретира популярната градска легенда от XVIII век, според която Антонио Салиери (1750-1825), капелмайстор към Виенския императорски двор, е отровил Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) от завист към таланта му. „Амадеус“ жъне огромен успех, печели наградата Evening Standard и наградата на лондонските критици. Постановката на Бродуей, отличена с награда „Тони“ за най-добра пиеса, достига над 1000 представления. 

Продължението идва с едноименната биографична филмова драма (1984), режисирана от Милош Форман, със сценарист самия Питър Шафър, която е номинирана за 53 награди, от които получава 40, включително 8 награди „Оскар“ и 4 награди „Златен глобус“. Американският филмов институт включва „Амадеус“ в списъка за своята 100-годишнина (1998), а списание „Empire“ подрежда филма в класацията „500 най-велики филми за всички времена“.

Режисьорът Стайко Мурджев, респектиращ с оригиналните си търсения и модерна естетика, е носител на наградата за режисура „Икар“ 2020 на САБ за постановката на „Слава“ от Питър Куилър в ДТ „Николай Масалитинов“ - Пловдив. Привърженик на съвременния психологически театър, Стайко Мурджев проявява последователен интерес към творчеството на Питър Шафър. След постановката на „Еквус“ в МТ „Николай Бинев“ – София, сега с „Амадеус“ в ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна той за втори път посяга към творчеството на известния английски драматург. Това е втората варненска постановка на режисьора след „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги (2013).

За своя прочит на „Амадеус“ Стайко Мурджев противопоставя двама доказали се актьори - носителя на награда „Аскеер“ за изгряваща звезда Ненчо Костов – Моцарт и носителя на „Икар“ за водеща мъжка роля Стоян Радев – Салиери.

Режисьорът Стайко Мурджев разказа за спектакъла в предаването за култура на Радио Варна "Гравитация нула" с водещ Светлана Вълкова:

Как се чувства Стайко Мурджев между Питър Шафър и Милош Форман?

Всъщност Милош Форман няма нищо общо с нашето представление. Първо, това е драматургичен текст, който Питър Шафер пише много дълго време. Той има и няколко редакции през годините на самия текст. На базата на този текст Милош Форман прави своя култов филм. Разбира се, това са две различни изкуства – театърът и киното, колкото и да си приличат, толкова се и различават. Така че зрителите, които дойдат да гледат нашето представление, трябва да очакват самостойна и автономна интерпретация на текста, а не някакви прилики с киноверсията.

Относно пиесата, доколко сте точен или е Ваша версия?

Аз следвам много стриктно драматургията. Много стриктно чета пиесата, всичко, което е описано в пиесата, е на сцената. Разбира се, това не изключва авторската версия. Това е част от механизма на правенето на театър – хем си верен на автора, хем обаче имаш своя версия, едното върви паралелно с другото. Така че в нашето представление авторът в никакъв случай не е ограбен, напротив, ние сме много верни на автора, в същото време има една оригинална версия на пиесата.

Защо се насочихте към „Амадеус“. Сложен ли е този текст,  респективно представлението?

Аз имам слабост към този автор. Много се свърза с мен неговото творчество, с моето разбиране за театър, с моето разбиране въобще за света, ако щете. Първият професионален текст, който правих, е негов  - „Еквус“ в  Младежки театър. Сега това е второто представление. Като че ли неговите пиеси говорят на езика, на който аз разбирам света. Дали е сложно – да, сложно е със сигурност. Питър Шафър не е лесен автор, защото той изисква много голяма подготовка. Той е автор, който е наполовина документалист.  Той в повечето си текстове използва документални, реални факт, за да изгради фикционалната  история. Така че на първо място трябва да си много добре запознат с документите около дадената история -  с цялата тази епоха, и след това да започнеш да изследваш неговия театрален език. Защото той работи с един много театрален език, който е неконвенционален за разказване и респективно за гледане.

Конфликтът е много ярък в „Амадеус“. Как го решавате Вие и как избрахте актьорите?

Конфликтът е много ярък, той е пословичен - Моцарт и Салиери, но в същото време Питър Шафър, хващайки тази ярка полярност, я замъглява и я поставя под въпрос. В текста, и респективно в нашата интерпретация, ще видим един колебаещ се Салиери, един Салиери, който осъжда сам себе си, неочаквано за нас, които очакваме един хладнокръвен престъпник, който завижда. В същото време ще видим Моцарт, като недотам  светла личност - човек, отдаден по-скоро на земните наслади, който пък, учудващо дори за самия себе си, борави с тази светлина на изкуството и музиката. Въобще Питър Шафър владее много добре двойствеността -  на образите, на историите и винаги нещата не са такива, каквито изглеждат и това дава една особена дълбочина на историята.

Какво лично Вие искате да изведете от този „Амадеус“? Разбира се, всеки зрител приема или разбира според собствената  си мяра, но Вашата водеща идея каква беше?

Една от водещите ми идеи първо беше свързана с естетиката на спектакъла. За мен беше важно така да изградим спектакъла , който е с особена театрална естетика на разказване. Зрителят ще види по-фрагментарен, хомогенен разказ, от страна на естетиката. От страна на смисъла, за мен винаги е било важно изкуството да изследва тъмните страни на човешката природа, но също така да изследва и скритите светли страни на човешката природа. Този спектакъл изследва дълбочините на човешката природа - неочакваните дълбочини. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Политолог: Не чуваме ясна дефиниция какви са проблемите на гражданите

"Кампанията за изборите започна още през март и компроматите валят един по един". Това коментира за Радио Варна политологът Атанас Радев. По думите му това не е нищо ново за родната политическа картинка и посочи, че кандидатите за депутати не разчитат на позитивизъм и визия: „Кампанията е в разгара си и когато вече започне официално ще..

публикувано на 08.05.24 в 08:15
Наталия Чешмеджиева

Наталия Чешмеджиева: Радиото се променя както света около нас

На 7 май отбелязваме професионалния празник на радиото и телевизията. Това е една от причините екипът на Радио Варна да организира днес Ден на отворените врати. Посетителите ще могат да влязат в ефирните студиа, откъдето се излъчва програмата, както и да се разходят из „светая светих“ на музикалните редактори – фонотеката. Накратко - всеки ще..

публикувано на 07.05.24 в 08:20

Възкресението през "перото" на 12 български автори

„Възкресения“ е заглавието на антология с разкази на 12 български автори . Съставител е Благой Д. Иванов, който се включва и със свое произведение - „Приятелски кръг“. Другите автори са - Мария Пеева, Александър Ненов, Васил Попов, Елена Павлова, Емил Минчев, Цветина Цолова, Милен Хальов, Андрей Велков, Марин Трошанов, Богдан Русев и Димитър..

публикувано на 07.05.24 в 07:00

Отец Георги Стоименов за вярата

Отец Георги Стоименов, председател на църковното настоятелство на храма "Св. Архангел Михаил" във Варна, от дете е привлечен от силата, водеща към храма. Първият му спомен за това е от детска възраст, когато по време на семейна екскурзия моли родителите си да изчакат да отвори Рилският манастир, който тогава е музей, за да го разгледа.  Роден е в Сибир -..

публикувано на 06.05.24 в 08:00
Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Митрополит Йоан: Когато вършим добри дела, идват радостта и щастието

Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри, скъпи чеда на Варненската и Великопреславска епархия, В първите минути от настъпилия празник на светлото Христово Възкресение ние се обръщаме към всички, които чуват възгласянето на жизнеутвърждаващото апостолско приветствие: „Христос Воскресе!“. Знаем, че много от нас в този момент ще..

публикувано на 05.05.24 в 00:00

Марио Хосен: Гости сме на тази планета!

Хосен! Гражданин на Австрия, но със сърце в България.  Велик, но скромен музикант. Обича работата си колкото живота. Обаятелен събеседник: словоохотлив и мъдър, деликатен и изискан.  Фин човек. На 8 години дебютира с Пловдивската филхармония. Продължава образованието си във Виена при проф. Михаел Фришеншлагер. Получава..

публикувано на 03.05.24 в 09:40

Двама актьори от варненския театър с номинация "Аскеер"

Две номинации за наградата "Аскеер" за Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ във Варна. За главна мъжка роля е номиниран Константин Соколов за ролята му на Петър в "Ботушът" от Лило Петров, с режисьор Стоян Радев Ге. К. Недялко Стефанов за ролята на Симеон в същата постановка. Пред Радио Варна Стефанов, за когото това е първа номинация заяви, че..

публикувано на 02.05.24 в 09:05