НА СЕЛО в Генерал Кантарджиево - лозовият оазис на Североизтока

В предаването "На село" ви водим към лозовите масиви на аксаковското село Генерал Кантарджиево. Потегляме от Варна за Балчик през Кичево и след 20 километра,  преди табелата на селото, отбиваме вдясно. Там е най-активното време - септемврийско време за прибиране на реколтата от грозде. Идеалният момент за гроздобер настъпва, когато лозар и винар вярват, че гроздето има качествата, от които имат нужда, за да създадат желаното вино. Тази година е добра година, според главния технолог на винарната Тихомир Трифонов:

"Реколтата е по-добра от всяка друга година досега. Реколтата е от 600 до 900 килограма от декар, в зависимост от сорта грозде. От един килограм грозде може да се получи най-много 550 - 600 милилитра вино."

"Масивите ни са от порядъка на 450 декара, което не е достатъчно за промишлено производство, но е много повече от едно домашно производство", разказва Трифонов.  В лозята виреят познатите интернационални сортове грозде, както и два български - варненски мискет и врачански мискет. Има и три сорта червено грозде, но те се използват само за производство на "розе". Причината е в слабото слънцегреене и ниските температури, които не са предпоставка за образуване на необходимото за червено вино високо съдържание от багрилни компоненти.

Съвременният пазар на вино е свръхконкурентен.  Невъзможно е една изба да се наложи на пазара, особено ако е от т.нар. нови производители. Винарната произвежда около 200 хиляди бутилки годишно от 12 асортимента. Продават се основно на вътрешния пазар. Има единични заявки от хора от Западна Европа, които са били на почивка у нас, харесали са вината и си позволяват доставка на два-три кашона или няколко палета вино за домашна употреба.

"Курортните комплекси също не са наш таргет, тъй като там се пият основно вина тип олинклузив, които са възможно най-ниската ценова категория. Разчитаме единствено на търговията в супермаркети, специализирани магазини и ресторанти."

След като се преработи гроздето, постъпва за една нощ в хладилна камера, където температурата се редуцира до 10 градуса. На следващия ден се преработва като се сортира ръчно. След това минава през машина, която отделя чепката от зърната и леко смачква зърната. После постъпва в съдовете или в климатична преса за ферментация. Пътят се разделя на две - за бели вина ферментира само сокът, за да се получат фини и елегантни вина, а за червените вина ферментацията е с ципата, където се крият танините и багрилната материя.

В лабораторията се провеждат анализи като контрол на алкохол, на серниста киселина и на киселинно съдържание. Правят се тестове за това как ще изглежда виното след два-три месеца.  Утайката е естествен продукт - или белтъчна материя от самото грозде, или е материя на соли на винената киселина, паднали на дъното на бутилката във вид на кристалчета захар. Задачата на лаборантите е да не допускат такива елементи в бутилката на клиента. От това, обаче виното губи качества, обяснява Тихомир Трифонов. 

Под земята се намира помещението с около 270 дъбови бъчви, произведени във Франция. Всяка от тях е с вместимост около 225 литра. През цялата година се поддържа сравнително ниска температура. През зимата, колкото и да е студено, температурата не пада под 12 градуса, а лятото, колкото и да е горещо, над 19 градуса не се вдига. От всички бели вина, които се произвеждат във винарната, само "Шардоне" съзрява в бъчви за период от 4 до 6 месеца. От червените вина в бъчва съзряват само онези, които са предназначени за бутилиране.