ЕС поставя отказа от въглища като условие за изплащане на помощ на България

България ще получи 6,3 милиарда евро от ЕС за възстановяване. Въпреки това трябва предварително да се установи график за отказа от използване на въглища.

„Това вече стана ежедневие“, шегува се 20-годишната Ирина. За по-голямата част от българите парламентарните избори на 14 ноември ще бъдат поредните. Георги, който току-що е навършил 18 години и седи с приятелите си на пейка в парка, ще гласува за първи път.

„Но кой знае, може би ще трябва веднага да гласуваме отново.“ Разсъжденията на Георги не може да бъдат отхвърлени напълно. През юли беше избран нов парламент, но след това партиите не успяха да съставят правителство.

Това, от една страна, се дължи на факта, че никой не желаеше да се коалира с управлявалата досега консервативна партия ГЕРБ, както и защото новосъздадената партия „Има такъв народ”, без какъвто и да било политически опит, отхвърли всички варианти за парламентарно сътрудничество. Очаква се сега избирателната активност да бъде дори по-ниска от предишната – 40%, заради разочарованието и протестите. Този път едновременно с парламентарните ще се проведат и изборите за президент.

Служебно правителство

Президентът Румен Радев назначи наскоро отново служебно правителство, в което влязоха много експерти. Един от тях е 30-годишният Атанас Пеканов, който заради работата си в правителството в София е преустановил работата си в Института за икономически изследвания (Wifo) във Виена. Пеканов е един от многото млади българи, които следват във Виена.

„От моя випуск за Виена заминаха 30 души”, разказва той. За много българи Виена е централно място, където могат да получат шанса, който нямат в България.

Напускането на образованите и ориентираните към реформи е лошо за самата държава и Пеканов също го знае. Сега той иска да подкрепи родината си, поне през преходния период. През последните няколко години той вече беше работил като съветник на държавния глава Румен Радев, който е близък с представителите на левицата. А за самия Пеканов борбата срещу социалната несправедливост е основна грижа. През последните няколко месеца той работи върху плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде изпратен в Брюксел, така че обещаните 6,3 милиарда евро помощи за възстановяване след пандемията да могат да се влеят в страната.

Подробни стъпки

Но сега ЕС изисква България да представи подробни стъпки за това как възнамерява да затвори въглищните си електроцентрали. В момента почти 40 % от електричеството в страната все още се произвежда от въглища, което причинява огромни щети на околната среда. „Мнозина са много скептични, когато става въпрос за постепенно премахване на въглищата“, казва Пеканов.

"Тези хора не мислят, че ще има инвестиции в замяна на работните места във въгледобивния сектор", уточнява той.

Той самият е бил изненадан, че сега Европейската комисия изисква ясни срокове.

„Въпросът е дали за няколко седмици може да се вземе решение как през следващите 15 години ще се развива въгледобивният регион около Стара Загора. Нашето желание, обаче, е да представим плана преди изборите. Всичко зависи от преговорите между нашето енергийно министерство и Европейската комисия", уточни Пеканов.

Повече пари за образование и здравеопазване

Що се отнася до съдържанието, за Пеканов е приоритет в националния план да се инвестира повече в образованието, здравеопазването и социалната област. Така че сега процентът за социално подпомагане се коригира спрямо инфлацията и се увеличава. "Това не се беше случвало от десет години и затова хората получават все по-малко пари", каза икономистът пред австрийския „Дер Щандарт”.

„Заплатите, данъците и преразпределението тук са много ниски. По-рано това се смяташе за единствения начин да се постигне конкурентноспособност. Никога не съм споделял тази оценка. И много българи вече не възприемат това като модел. В резултат на това те се чувстват изложени на много рискове. Това също насърчи емиграцията", споделя Пеканов.

Твърде малко предложения

Сумата от 6,3 милиарда евро трябва да бъде използвана и за дигитализация и за здравния сектор.

„За нас по-новите технологии в болниците са важни, например за лечението на инфаркти и инсулти", каза Пеканов. Преди всичко трябва поне малко да бъдат балансирани огромните регионални различия. И докато регионът на София (Югозападен – бел. ред.) се развива добре, петте региона извън столицата са най-бедните в ЕС. Като вицепремиер Пеканов е установил също, че в министерствата липсва експертиза. Просто постъпват твърде малко предложения как трябва да се използват парите, разказва той. Ето защо в администрациите са необходими повече млади експерти.

Въпреки, че Пеканов идва от държава, в която върховенството на закона не се радва на особена почит или може именно поради това той е за това „средствата от ЕС да бъдат по-сериозно обвързани с ефективно върховенство на закона”. Критериите за това трябва да бъдат строги. През изминалите години сенчестата роля на могъщия главен прокурор Иван Гешев, който беше близък до тогавашните управляващи, доведе до протести. Гешев е символ на една съдебна система, подкопана от частни интереси. Затова служебното правителство е включило в националния план предложението други прокуратури да могат да проверяват главната прокуратура.

Правилният път

Като цяло, ученият хвали плана за възстановяване на ЕС.

„Това е резултатът от разговорите между много макроикономисти, които винаги твърдяха, че ЕС се нуждае от такъв инструмент, за да се възстанови от кризата и да приложи приоритети като дигитализация или зелената сделка. Вярвам, че този път, за разлика от последната финансова криза, сме на прав път.”

В процентно изражение България получава най-високия дял от финансовите ресурси след Хърватия. Решаващият фактор беше колко силно е засегната една икономика и колко малка е държавата.

Държавата със 7-милионно население иска през 2024 г. да се присъедини към еврозоната. Пеканов посочва, че пенсионерите и другите рискови групи се страхуват от сериозно увеличение на цените и затова настоява да се действа предпазливо. „Балтийските държави се справиха добре, там нямаше голяма инфлация“, обясни той, давайки ги като добър пример за присъединяване към еврото. Става въпрос също гражданите да бъдат добре информирани и да не им се дават празни обещания.

"Ясно е, че не може изведнъж да станем като Германия или Австрия."

Консервативна монетарна политика

Пеканов разбира тревогите на Германия, Австрия и Нидерландия, когато става въпрос за приемане на нови членове на ЕС. Той посочва обаче, че контролът в еврозоната сега е много по-добър, отколкото преди 20 години и че България води много консервативна парична и дългова политика: "Ние сме много предпазливи дори сега в кризата. Много повече пари бяха изразходвани в Западна Европа, затова противопандемичните мерки бяха приети там по-лесно. Тук имаше много негодувание, защото хората, които работят на съкратен работен ден, не получиха толкова големи обезщетения."

Страхът от драстични промени в България е голям заради голямата бедност.

"Средният доход все още е под 500 евро. Минималните заплати са около 200 или 300 евро. Ето защо можем да бъдем амбициозни, само ако и хората са с нас", каза Пеканов. Младият икономист, който е работил също във Франкфурт, посочва, че е необходима критична маса, за да се постигне реална промяна. Решаващият фактор е дали през ноември българите ще изберат политически сили, достатъчно ориентирани към реформи: „Въпросът е дали тази критична маса я има“. /БГНЕС