„…Андрей Янев и творчеството му са подчинено единствено и само на морално–етичните и естетични закони и не случайно в платната си умело се отклонява от чистото съзерцание на природата и създава своя природа, природа в която заселва вечно търсещия си дух. Доброжелателно ни кани в този свой свят на временно спокойствие и често бягство, на разговор за изконните истини на нашето сътворение, за смисъла на съществуването ни, за истинското ни призвание като Човеци. И ако някой не се чувства уютно и му е чужд този новоизграден свят, не трябва да го отрича, а да отстъпи достойно мястото си на всеки, който би приел изповедта на художника като своя и би заселил търсещия си дух в него, за да се черкува и пречисти, защото това е Пътят към така желаната промяна на света, подчинил ни на мамона и егоизма.“
Борис Китанов, изкуствовед и културолог
АНДРЕЙ ЯНЕВ
Роден в Бургас, Завършва НХА – специалност стенопис. Специализира художествен емайл в Санкт Петербург, Русия.
2018 – Творчески престой и изложба в „GRIFFIS ART CENTER” Ню Лондон, САЩ
1982 - 2021, над 70 самостоятелни изложби в страната и чужбина: София, Варна, Стара Загора, Балчик, Пловдив, Бургас, Словения, Гърция,Германия, Англия, Белгия, Корея, Полша, САЩ, Унгария, Италия, Хърватска, Турция, Австрия и др.
Участие в международни и световни биеналета, триеналета на изкуствата в:
Пекин-Китай, Сеул – Корея, Дубай – ОАЕ, Чихуахуа- Мксико, Бразилия,
Ханой-Виетнам, Варна-България, и мн. други.
Участия в национални и международни симпозиуми и пленери.
2004 – представяне в световното списание”INTERNATIONAL ARTIST”, като автор от балканите и България, представител на „балканското мислене и култура“.
Съосновател и съорганизатор на пленер и фестивал “ Художници, Балчик, Любов – среща на европейски морета”.
Съавтор, съорганизатор и участник в национални и международни проекти за работа с деца съвместно с “Академия за детско творчество – ДАЯ”.
Картината „Влюбени лотоси “, 03/ 2020г. е сред избраните от екипа на „International Art Biennale “Пекин - Китай, илюстрираща темата„ Любовта може да победи вирус “.
Картината “Прошка” е използвана от американската църква ”HOPE” на 11 септември 2005 г. като титулна /билборд и представителни материали/ обявен за ден на прошка. Публикувана е в десетки световни издания като илюстрация по темата.
Носител на множество престижни номинации, дипломи и награди от национални и международни конкурси в областта на живописта и др.
Удостоен със Сертификат и значка “Златна книга” за принос в развитието и представянето на българската култура от „Съвет на европейската научна и културна общност“
Негови творби са притежание на Национална художествена галерия, Градски художествени галерии, музеи, държавни и частни колекции в страната и чужбина.
1982 – 2021 - Множество реализации на монументални витражи, стъкло мозайки, стенописи, емайлови пана в обществени сгради, стенописи в църковни храмове и частни домове в България и чужбина.
Автор на поредицата изложби - "Тиха Светлина" и "Тиха светлина" – Ангели, подкрепена от Министерство на културата на Република България.
Автор на поредицата изложби – „Във всичко има семена от всеки“.
Автор на поредицата изложби – „Завръщането на пастирите“.
Участва в проекти към “Център за семиотични и културни изследвания ”Светите земи и българската култура” 2013,14, 15, 16, 17,18, 19, 20,21г., ВУЗФ “Света гора и българската култура” 2007,08,09,10,11,12г., НБУ “Атон в българската култура и словесност” 2005 - 2006 г. с ръководител проф. М.Дачев.
Съорганизатор и участник към центъра за семиотични и културни изследвания на поредица изложби „Атон в рисунки и фотографии“ съвместно с Мирослав Дачев.
Член на Съюза на българските художници.
Член на групата на бургаските художници.
Член на УС на Център за семиотични и културни изследвани
Художничката Яна Дамс откри изложбата „Златен диалог: златната връзка между културите“ в Археологическия музей във Варна. Яна Дамс е родена през 1972 година в Германия, днес работи и живее в Дрезден, където изследва универсалния език на формата, който свързва различни епохи и култури. Показва творбите си в контекста на исторически колекции, за..
Нова авторска песен за училището подари родителската общност на варненското Средно училище с езиково обучение „Александър Пушкин“. Повод за жеста е половинвековният юбилей на училището т.г. Песента за училището е поредната инициатива на Училищното настоятелство. Автор на музиката е младият композитор Кристиян Ячев, а е написана от Цветелина Милева,..
Церемонията по отбелязване на 100-годишнината от рождението на Шарл Азнавур се проведе на плoщад "Съединение". Тържеството започна с химните на България, Армения и Франция. Присъстваха посланиците на двете държави, евродепутати, областният управител, кметът, политици и общественици. Бяха поднесени венци и цветя на паметника на Маестрото...
Благотворителна изложба с рисунки и приложни творби на децата от ателиетата „Шаренко“ и „Шарени ритми“ с ръководител Ирена Кръчмарова ще бъдат представени от 19 часа на 21 май в отдел "Изкуство" на Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. Събраните средства от изложбата ще бъдат в полза на деца и възрастни в неравностойно положение...
Книгите "Вината" и "Реванш" представя от 18.30 часа днес, 20 май, в галерия "Арт Маркони", Анелия Атанасова. Много хора успяват да погледнат на препятствията като на нови възможности. И докато светът се тресеше от страховете и ограниченията, наложени от пандемията, Анелия Атанасова осъществи една своя идея – романът „Вината”. В очакване на по-добри..
И тази година традиционно Държавният архив във Варна ще се включи в инициативата „Европейска нощ на музеите и галериите 2024“. Той ще бъде отворен за посетители безплатно от 12.00 до 18.00 часа. Програма тази година е под надслов „Ново приключение на всеки кръгъл час“ и включва: 12 ч. – посещение на архивохранилище на Държавен..
Арт инсталация на Яна Дамс представя Археологическият музей във Варна от 23 май. В нея съвременното изкуство се среща с най-старото златно съкровище в света. Позлатените скулптури отразяват символичното значение на златото в различните култури и изненадващо разкриват повторяемостта и преоткриването на формите, поясняват от културната институция...