Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марияна Николова за летописната книга на Суворово

| обновено на 10.02.22 в 14:06

В края на септември 2021 година официално беше представено за широката публика луксозно издание на "Летописната книга на село Козлуджа, Варненско (Суворово)" по записки на свещеник Христо Попсавов и под редакцията на Марияна Николова, директор на Музея на Възраждането във Варна.

Свещеник Христо Иванов Попсавов служи през втората половина на миналия век в суворовския храм “Св. Възнесение Господне”. Оставил е за идните поколения няколко книги, но за съжаление само една от тях - летописът на Суворово, е съхранена в оригинал. След две години работа по структурирането на съдържанието и пренаписването за целите на отпечатването, книгата имаше своята премиера в новата конферентна зала на НЧ "Пробуда 1896“ в Суворово. Книгата може да бъде намерена в библиотеките и в Музея на Възраждането, където в основната експозиция е изложен и оригиналът - впечатляващ ръкопис голям формат в подвързия със сребърен обков от старинно евангелие.

Съдържанието обхваща събития и факти от древността до наши дни. Описани са подробно открити в района кости на праисторически животни и по-нови археологически артефакти, които авторът сам събира и предава за съхранение във Варненския археологически музей. Според редактора на книгата, авторът на летописните записки е човек с невероятното чувство за историчност и не пести труд, време и усилия да събере данни за битката от 21 юни 1774 г., за строежа на първото българско училище в населеното място, за историята на местната църква и т.н. Не се поддава лекомислено на местни легенди и предания за събития, станали по тези земи, а упорито търси източници за тяхната достоверност. Прилежно записва детайлите в своя дневник и умело съчетава текстове с много добри рисунки, които прави собственоръчно. В скиците си е отразил и запазил за поколенията, например, детайли от съществували някога чешми и разказва за тях.

Освен находките, свещеникът събира и богати сведения за облеклото на хората от суворовския край, за използваните тъкани, за обичаи, народни песни, които записва... Голяма част от книгата е отделена на описание на 70 рода от Суворово с родословното им дърво.

Мариана Николова започва първоначално работа по книгата като изследовател и без намерение да я възражда в печатно издание. Но по-късно обаче, една среща с колега от екипа на Радио Варна - Габриела Гаврилова, дава идеята и тласъка уникалният летопис на Суворово да намери спомоществователи и да бъде отпечатан и да достигне до широката публика.

Колко трае съвремието в перспективата на историята?

Това е един ръкопис, който от днешна гледна точка можем да наречем съвременен. Говорим да съвременна епоха в последните 50-100 години.

Каква тежест имат подобни летописи, които се занимават с историята само на едно селище?

Огромна е тежестта, но първо трябва да подчертаем подхода на конкретния изследовател. Не винаги е летописна книга, понякога са само бележки, коита не са подредени, няма конкретна зависимост, но маркират събития, които иначе биха останали извън контекста на общия исторически процес. А конкретно селище може да има своя специфика в своето историческо развитие.

Много ли са подобни бележки или книги?

Подобна книга е направена за едно плевенско село - Стежерово. Ръкописът на тамошната книга се е съхранявал в Троянския манастир. Писана е също от свещеник, служил в това село и то в същия период - 40-те години на миналия век. Интересна е връзката, че свещеници от един и същи времеви период се заемат с една и съща задача - да съхранят историята, спомена за миналото на селото и за великите личности, оставили своя следа в това селище.


Дали е имало някакво общо разбиране в православната църква, че в периоди на криза е важно и трябва да се съхрани паметта на общността, спомените?

По време на представянето на книгата говорихме със свещеник, който спомена, че е имало подобна насока от Българската православната църква към местни свещеници, за да запишат сведения за местната история. Може би след средата на 20 век е имало някаква тенденция местните свещеници да записват подобни бележки за селището, в което служат.

Ако е така, предстоят интересни открития.

Трябва да правим разграничение за това, когато имаш задължение да правиш нещо и когато влагаш лично отношение. Цялата книга на свещеник Христо Попсавов е пропита с неговото лично отношение.

Какъв е неговият подход?

Той извършва огромна събирателска дейност, проучва документи, съхранявани в Държавен архив Варна. Има подхода на професионален учен. Аргументира се много добре. Подлага на съмнение различни легенди, които му биват предадени.

Какво знаем за свещеник Попсавов? Той представя ли се в книгата?
По отношение на собствената си личност той е доста лаконичен, дори в родословните дървета, информацията е сбита, вплита своето име, по-скоро колкото да присъства, като част от информацията. Много е лаконичен по отношение на себе си и на семейството си. Това, което знаем от неговите съвременници е, че е бил много деликатна и скромна личност. Отдал се е на призванието си да пази енориашите си, които е наричал свои чеда.


Какви са уроците от тази летописна книга?
Ще се върна малко назад във времето - през 20-те години на 20 век от тогавашното министерство на просвещението към местните учители и свещеници са изпратени анкетни карти. Те са универсални, подобни карти имаме запазени и при нас, информацията в тях се свежда до наименование на селището, има ли то по-стари наименования, известни личности, археологически обекти, особености на различните обичаи, носии. Доста схематично отбелязано. Подобни анкетни карти са направени и през 50-60-те години на 20 век. Те са споменати и от самия свещеник в книгата. Тук вече виждаме разликата от това да си анкетьор и да извършваш събирателска дайност - зад този труд имаме една ерудирана личност, която не само събира информацията, но и я анализира, за да достигне до най-пълния начин до бъдещите поколения.
Оригиналната летописна книга на Суворово
Има уроци и за съвременника?
Съвременните технологиите улесняват достъпа до информация и донякъде ние не навлизаме в детайлите. Един от големите приноси на тази книга е разработването на родословни дървета на всички съществуващи фамилии от селото. За наследниците това беше много емоционален момент.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Паркинги за плаж Шкорпиловци-север готви община Долни чифлик, за да спре навлизането в дюните

Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..

публикувано на 06.08.25 в 07:05

Димитър Куманов за управлението на водите: Безхаберие, стара мрежа и кражби

Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..

публикувано на 05.08.25 в 10:40

Кап.Тома Томов: Ветроходът "Калиакра" вече е като развалина (ВИДЕО)

Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа.  Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..

публикувано на 05.08.25 в 08:05

Изложбата "Цветя, машини, облаци, органи" - Александър Габровски с поглед към битието във всичките му форми и прояви

"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..

публикувано на 04.08.25 в 07:00

Мая Бочева, илюстратор и автор на детски издания: Интерактивните книжки подкрепят четенето

Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..

публикувано на 03.08.25 в 16:25

Виктор Минчев: Творческото мислене е необходимо на всеки - независимо дали го осъзнава или не

Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..

публикувано на 03.08.25 в 07:05
Йонка Господинова с деца в Силистра

Педагог: СИП "Религия" през 90-те беше желан предмет. Той е необходимост за по-висока нравственост

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..

публикувано на 02.08.25 в 15:20