Точно един месец се навършва днес, откакто турският кораб Вера Су, натоварен с над 3 000 тона азотен тор, заседна в морето край местността „Яйлата“. Измина един месец, в който корабособственикът не предприе никакви действия по спасяването на собствеността си и 30 дни, в които България също не успя да се справи с критичната ситуация в морето.
Докато страните от Западна Европа бавно и постепенно се връщат към стария начин на живот, познат им от преди пандемията, в България ситуацията става все по-интересна. Интересна всъщност е тя за циничните оптимисти и вероятно почти безнадеждна за крайните песимисти. Не ни е достатъчна цялата драматична картина около разпространението на Ковид-19, ами и в разгара на четвъртата вълна ни сполетя и един заседнал кораб и то малко преди поредните избори за последната една година в страната. И ако трябва да обобщим в едно изречение защо този инцидент се превърна в препъни камъче за България, то би звучало така – заради един заспал на вахта втори помощник-капитан и заради една дълбоко приспана в летаргичен сън държава в продължение на десетилетия.
Първите дни от засядането на кораба край „Яйлата“ бяха като опознавателен лагер, в който децата научават имената на своите учителки и свикват с новите си другарчета по стая. Опипваше се бавно, постепенно и с надеждата, че някак си отговорността по изтеглянето на кораба няма да се окаже в ръцете на България. Е да, но все пак ни се наложи да го направим. И така се стигна до първата акция по претоварването на кораба, която целеше той да бъде олекотен и впоследствие да бъде извлечен от скалите. Всички помним какво се случи по време на тази акция – една заседнала и с часове спасявана баржа, една развалена машина за пакетиране на товара, един почти успял да заседне кран и разбира се, една напълно неподходяща кофа, от която се оказа, че товарът се изсипва в морето. И всички бяха безкрайно учудени – все едно да искаш да пренесеш пясък в сито и да те изненада неуспешното ти начинание. Тогава и дойдоха първите признания за пълната неподготвеност на държавата ни, изказани в прав текст от тогавашния и вече освободен от поста изпълнителен директор на Морска администрация Живко Петров.
Впоследствие Живко Петров беше освободен от длъжността си и на негово място застана капитан Венцислав Иванов. Бурното море пък все пак накара екипажа да пожелае да бъде евакуиран. Седем от тях бяха настанени в общинския хотел в Каварна, после разпитани от Окръжната прокуратура в Добрич, след това в разследването се включи и Националната следствена служба, а капитанът и вторият помощник-капитан си останаха за постоянно в ареста, обвинени в престъпление, за което законът предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода.
Междувременно отвсякъде еколози, химици, океанолози и природозащитници обясняваха в дружен хор, че азотният тор е опасен за околната среда и за морската екосистема, защото ще доведе до цъфтеж на фитопланктона, което ще намали количествата на кислород във водата, ще предизвика съхнене на хрилете на рибите и съответно до тяхната смърт, ще доведе и до натрупване на нитрати в морските обитатели. Разбира се, някои по-крайни в мнението си специалисти по темата говореха за екокатастрофа, за срив в туризма, за умиране за дълъг период от време на риболова в района. И в този момент в местността „Яйлата“ дойдоха министърът на транспорта Христо Алексиев, който обяви, че азотният тор не се класифицира като опасен товар и министърът на околната среда и водите Асен Личев, който пък заяви, че нито ще цъфне планктона, нито ще умрат риби.
Ако всяка дума, изречена във връзка с кораба от ангажираните в спасяването му, го преместваше с по 1 см, сигурно той вече щеше да е пристигнал на пристанището във Варна. За сметка на това той и днес си е до „Яйлата“ и дори и да бъде успешно претоварен, съдбата му не е ясна.
На същата дата, но през септември месец, в морето изчезна един 48-годишен мъж от Добрич, влязъл с риболовен каяк и не излязъл повече от водата жив. Като по ирония на съдбата вероятно двете събития – изчезването на рибаря и засядането на кораба Вера Су, се случиха в един и същи ден. Какво друго ако не точно два подобни инцидента идват да ни покажат и то съвсем ясно, че държавата ни не е готова да спасява нито кораби, нито хора.
Какво все пак се случи, има ли вече яснота как се е стигнало до инцидента и какви са поуките, които трябва да си извадим като морска държава, чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова:Сред редицата събития по повод 1 ноември - Деня на народните будители, в Балчик е поетичният поклон на членовете на литературен клуб „Йордан Кръчмаров“ при читалище „Паисий Хилендарски 1870“. Събитията по този повод не спират до тук. На 6 и 7 ноември творческата организация кани за участие в курс по творческо писане с Камелия Кондова- от 1 5.00..
На 1 ноември честваме Деня на народните будители. За първи път той е отпразнуван в Пловдив през 1909 година. Дотогава, на тази дата се е празнувал денят на Свети Иван Рилски по стар стил. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение , съхранили през вековете духовните..
Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) присъди изключително висока оценка при програмната акредитация на професионално направление „Архитектура, строителство и геодезия“, област на висшето образование “Технически науки” на Варненския свободен университет - 9,28 – една от най-високите в страната. Оценката поставя ВСУ „Черноризец Храбър“..
На 1 ноември – Деня на народните будители, Варна ще бъде домакин на авторската идея на Радослав Първанов „Счупената вяра“ . Фото-проектът цели да покаже и разкаже историите на изоставени православни храмове, на част от които вече са подети кампании за възстановяване. Експозицията ще бъде открита от 18.30 часа в Морско казино. Изложбата ще..
От 31 октомври в продължение на пет дни Зелени Балкани ще осъществи поредната си експедиция за преброяване на делфините. Стартовата точка по това време от годината е от нос Галата до границата с Турция. Това съобщи Димитър Попов – член на УС на Зелени Балкани, водеща организация в областта на опазването на редки видове и местообитания в..
Карин дом ще отличи посланиците на децата с награди „Иван Станчов”. Дарители, доброволци, благодетели и застъпници за правата на децата със специални потребности ще бъдат наградени с приз, вдъхновен от делото на Иван Станчов. Днес от 18 часа ще се проведе Годишното благотворително събитие на Карин дом под мотото „Бъди посланик на децата”. Ще..
Нова продукция за хората подготвя Росен Марков. Сериалът започва от днес. Целта е да бъдат провокирани усмивките на българите, които все по-рядко се усмихват, каза Марков. Сценарист е негово величество народът. Чуйте още: