Точно един месец се навършва днес, откакто турският кораб Вера Су, натоварен с над 3 000 тона азотен тор, заседна в морето край местността „Яйлата“. Измина един месец, в който корабособственикът не предприе никакви действия по спасяването на собствеността си и 30 дни, в които България също не успя да се справи с критичната ситуация в морето.
Докато страните от Западна Европа бавно и постепенно се връщат към стария начин на живот, познат им от преди пандемията, в България ситуацията става все по-интересна. Интересна всъщност е тя за циничните оптимисти и вероятно почти безнадеждна за крайните песимисти. Не ни е достатъчна цялата драматична картина около разпространението на Ковид-19, ами и в разгара на четвъртата вълна ни сполетя и един заседнал кораб и то малко преди поредните избори за последната една година в страната. И ако трябва да обобщим в едно изречение защо този инцидент се превърна в препъни камъче за България, то би звучало така – заради един заспал на вахта втори помощник-капитан и заради една дълбоко приспана в летаргичен сън държава в продължение на десетилетия.
Първите дни от засядането на кораба край „Яйлата“ бяха като опознавателен лагер, в който децата научават имената на своите учителки и свикват с новите си другарчета по стая. Опипваше се бавно, постепенно и с надеждата, че някак си отговорността по изтеглянето на кораба няма да се окаже в ръцете на България. Е да, но все пак ни се наложи да го направим. И така се стигна до първата акция по претоварването на кораба, която целеше той да бъде олекотен и впоследствие да бъде извлечен от скалите. Всички помним какво се случи по време на тази акция – една заседнала и с часове спасявана баржа, една развалена машина за пакетиране на товара, един почти успял да заседне кран и разбира се, една напълно неподходяща кофа, от която се оказа, че товарът се изсипва в морето. И всички бяха безкрайно учудени – все едно да искаш да пренесеш пясък в сито и да те изненада неуспешното ти начинание. Тогава и дойдоха първите признания за пълната неподготвеност на държавата ни, изказани в прав текст от тогавашния и вече освободен от поста изпълнителен директор на Морска администрация Живко Петров.
Впоследствие Живко Петров беше освободен от длъжността си и на негово място застана капитан Венцислав Иванов. Бурното море пък все пак накара екипажа да пожелае да бъде евакуиран. Седем от тях бяха настанени в общинския хотел в Каварна, после разпитани от Окръжната прокуратура в Добрич, след това в разследването се включи и Националната следствена служба, а капитанът и вторият помощник-капитан си останаха за постоянно в ареста, обвинени в престъпление, за което законът предвижда от 5 до 15 години лишаване от свобода.
Междувременно отвсякъде еколози, химици, океанолози и природозащитници обясняваха в дружен хор, че азотният тор е опасен за околната среда и за морската екосистема, защото ще доведе до цъфтеж на фитопланктона, което ще намали количествата на кислород във водата, ще предизвика съхнене на хрилете на рибите и съответно до тяхната смърт, ще доведе и до натрупване на нитрати в морските обитатели. Разбира се, някои по-крайни в мнението си специалисти по темата говореха за екокатастрофа, за срив в туризма, за умиране за дълъг период от време на риболова в района. И в този момент в местността „Яйлата“ дойдоха министърът на транспорта Христо Алексиев, който обяви, че азотният тор не се класифицира като опасен товар и министърът на околната среда и водите Асен Личев, който пък заяви, че нито ще цъфне планктона, нито ще умрат риби.
Ако всяка дума, изречена във връзка с кораба от ангажираните в спасяването му, го преместваше с по 1 см, сигурно той вече щеше да е пристигнал на пристанището във Варна. За сметка на това той и днес си е до „Яйлата“ и дори и да бъде успешно претоварен, съдбата му не е ясна.
На същата дата, но през септември месец, в морето изчезна един 48-годишен мъж от Добрич, влязъл с риболовен каяк и не излязъл повече от водата жив. Като по ирония на съдбата вероятно двете събития – изчезването на рибаря и засядането на кораба Вера Су, се случиха в един и същи ден. Какво друго ако не точно два подобни инцидента идват да ни покажат и то съвсем ясно, че държавата ни не е готова да спасява нито кораби, нито хора.
Какво все пак се случи, има ли вече яснота как се е стигнало до инцидента и какви са поуките, които трябва да си извадим като морска държава, чуйте в репортажа на кореспондента ни в Добрич Мая Щърбанова:В понеделник, 06.01.2025 г., започва записването за безплатния курс по „Начално обучение по кънки на лед“ за деца до 8 години. Началото на тренировките за „Клуб по ледени спортове – Варна“ е на 14.01.2025 г., обучението се провежда във вторник и четвъртък от 18:00 до 19:00 ч. „Клуб по ледени спортове – Одесос“ започва обучение от 13.01.2025 г., което..
На този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на река. Където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местния свещеник. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете, а..
Първи излет за наблюдение на птици ще се проведе тази неделя, на 5 януари, във Варна. Организатори са Bulgaria Bird Walks . Планирани са два похода в Морската градина от 9 и от 13 часа, които ще бъдат водени от орнитолог от Българското дружество за защита на птиците. Излети за наблюдение на птици се провеждат от години в София и..
На 2 януари православната ни църква чества Св.Силвестър, папа Римски, Преподобни Серафим Саровски Чудотворец и Свети Теоген, епископ Парийски. Преподобният Серафим Саровски (в света Прохор Сидорович Машнин) е роден през 1754 г. в град Курск в уважавано търговско семейство. Баща му изгражда храмове, а майка му възпитава трите си деца, от които Прохор е..
На днешния ден отбелязваме рождението на двама бележити българи. Навършват се 162 години от рождението на писателя и общественик Алеко Константинов и 147 години от рождението на поета символист и революционер Пейо Яворов , припомня БГНЕС. Големият български писател и общественик Алеко Константинов – Щастливеца е роден на 1-ви януари 1863..
Броени часове след новогодишния концерт на площад "Независимост" вече се разглобява голямата сцена, а в по-голямата част от площада и около шадраваните вече е почистено, видя репортер на Радио Варна. Екипи на сметопочистващата фирма почистват и малките кошчета на площада, но бъркат в тях директно без предпазни ръкавици. Забелязва се, че по време на..
На 1 януари Православната църква почита паметта на Свети Василий Велики, а денят е известен като Васильовден или Сурваки. Свети Василий е роден в град Кесария Кападокийска около 350 г. от н.е. в знатно християнско семейство. При формирането на неговия характер дейно участие вземат майка му Емелия и баба му Макрина. Те възпитават малкия..