Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Актьорът Свилен Стоянов: Сцената е вълшебно пространство за души

Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и варненската културна общественост отбелязват 40-годишния творчески път на Свилен Стоянов на сцената на Варненския театър

Актьорът е обичан от варненци както заради изявите си на сцената, така и заради успехите си като художествен ръководител на Театрална формация „Феникс“, в която участват и млади хора в неравностойно положение. Един от най-заетите актьори на Варненския театър, само през този месец той играе, освен в „Бащи лъжи и още нещо“, също в „Тютюн“, „Амадеус“ и „Само за жени“. С ролята, която репетира сега в предстоящата премиера на „Вечеря за глупаци“, пресъздадените от него образи стават 111. „Всички те са в моя любим, единствен и неповторим Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Щастлив съм, че целият ми творчески път протича тук. Пожелавам на нашия театър да съхрани своята самобитност и оригиналност, да преведе във времето здравите послания от нашите предци, да пренесе традицията в съвременен изказ. Вярвам в бъдещето на Варненския театър“, категоричен е Свилен. Актьорът, който е познат на публиката и като блестящ рецитатор, също свири на цигулка и китара, композира песни за деца и възрастни, които изпълнява сам, пише поезия.

Светлана Вълкова разговаря с актьора в предаването за култура "Гравитация нула":

40 години на варненска сцена. По различен начин ли тече времето в живота и на сцената?

Сцената е едно невероятно увлечение, един друг живот, този живот, който е изпълнен с амбицията да го постигнеш, от там нататък да го споделиш с публиката, е едно чистилище. Ние сме от онези професии, в  които можем да се самозареждаме, благодарение и на публиката - тогава обратните импулси са невероятни. 40 години не е толкова много - ако ролите ми са 110, значи това са само 110 странички. 

А времето, както в живота, така и на сцената, тече неусетно. Може би в живота в различни периоди се случват изпитания и предизвикателства, с които ние трябва да се справяме все по-силно и по-добре организирани със себе си и с трезвата си мисъл за правилното и полезното. Но сцената е вълшебно пространство за души.

Това ли беше твоят мотив да се занимаваш с театър – да осмислиш, да разбереш живота и себе си?

Сега за пръв път се замислям. Да, може би е това, но може би първото е било – да сме заедно. Поне с един човек, един зрител. В моя домашен театър в детството баба или мама и тати бяха моята първа публика, но споделеното е изключително важно, особено днес, да не загубим потребността да сме човеци и да общуваме. Сцената ми дава възможността да дишаме заедно, да чувстваме заедно, ако щеш и въпросите, които ние задаваме на публиката, те са въпроси към нас, човеците, които в момента сме се превъплътили в даден образ, но излизайки от него, ние продължаваме да мислим върху тези въпроси, които сме задали в един театрален спектакъл. 

Всеки има трудни моменти, ти как ги преодоляваш, кое ти дава импулс да вървиш напред?

Разбира се, близките ми хора. Но има и други измерения на човешкото живеене – трябва да има у всеки човек повече вяра, повече надежда и повече любов. Не бива да слизаме под някакви нива, от които е трудно човек да се изправи. В първите години след промените, например, имаше много проблеми, свързани с политически и икономически сривове. Човек трябва да намери божествената светлина в себе си, той в никакъв случай не трябва да се обезвери.  Да, понякога е много трудно... Дори и днес, когато гледах тази великолепна природа около сградата на Радио Варна, с толкова багри – Господи, каква красота! Дали я виждаме? Дали успяваме да я видим?

Какво ти се играе? Има ли нещо специално, което ти се играе?

Вероятно да и то е в социално-психологически план, свързано с онова, което нас ни боли и то стои недоизказано, нашите неслучили се срещи, нашите недоизказаности, нашите недореализирани полети, прегръдки, пропуснати мигове... Разбира се публиката иска и да се смее, но мисля, че може да задаваме и тези въпроси.

Понеже предаването е „Гравитация нула”, искам да те попитам: Кое те кара да летиш?

Смисълът на нашия живот е любов. Любовта е най-големият енергиен двигател за полети.


Цялото интервю със Свилен Стоянов може да чуете тук:

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Паркинги за плаж Шкорпиловци-север готви община Долни чифлик, за да спре навлизането в дюните

Една от най-красивите плажни ивици у нас - тази край Шкорпиловци, където морето граничи с пясъчни дюни, иглолистни и широколистни гори, се превръща в незаконен паркинг и зона за шофиране на АТВ-та - действия, които унищожават растителните видове в зона, част от Натура 2000. За това сигнализират в редакцията ни плажуващи там. Много сигнали..

публикувано на 06.08.25 в 07:05

Димитър Куманов за управлението на водите: Безхаберие, стара мрежа и кражби

Лошото управление на водите води до безводие. Заради аварии в старата водопроводна мрежа и кражбите на вода хиляди домакинства остават на режим. Това коментира инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка". По думите му от НИМХ са оповестили данни пред парламента, че за миналата година количеството на валежите в страната е било в норма, но въпреки това на..

публикувано на 05.08.25 в 10:40

Кап.Тома Томов: Ветроходът "Калиакра" вече е като развалина (ВИДЕО)

Дългогодишният капитан на ветрохода "Калиакра" капитан Тома Томов остана възмутен от факта, че корабът е превърнат в ресторант на морската гара във Варна. Той смята, че има много други форми "Калиакра" да се издържа.  Томов припомни, че миналата година са вложени средства за козметични ремонти на ветрохода. Това е кораб, който може да носи не само..

публикувано на 05.08.25 в 08:05

Изложбата "Цветя, машини, облаци, органи" - Александър Габровски с поглед към битието във всичките му форми и прояви

"Цветя, машини, облаци, органи" се нарича третата самостоятелна изложба на 22-годишния Александър Габровски, варненец, който е студент във Виена. “Можете да очаквате пърформанс, трансформърс, световъртеж, цъфнали картофи, винтове, болтове, гайки, музика, лъчи, кактуси, корали, кръв, подскоци на един крак, кръстословици и други ритуали “-това бе..

публикувано на 04.08.25 в 07:00

Мая Бочева, илюстратор и автор на детски издания: Интерактивните книжки подкрепят четенето

Варна е домакин на литературния фестивал „Море от книги“. Събитието започна в събота и ще продължи до 10 август на централната пешеходна зона на бул. „Княз Борис I“. Организатор е варненско издателство за детски книжки и игри, с подкрепата на Община Варна. Целта им е да не остава градът без такова събитие изобщо. Специално внимание е отделено на..

публикувано на 03.08.25 в 16:25

Виктор Минчев: Творческото мислене е необходимо на всеки - независимо дали го осъзнава или не

Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..

публикувано на 03.08.25 в 07:05
Йонка Господинова с деца в Силистра

Педагог: СИП "Религия" през 90-те беше желан предмет. Той е необходимост за по-висока нравственост

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представя у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Йонка..

публикувано на 02.08.25 в 15:20