Мария Танева за трепетите в учителската професия и най-ценните уроци в живота

15 млади учители ще получават награди от Община Варна за мотивиран и добър старт в учителската професия. Отличията се присъждат за седемнадесета поредна година по повод Деня на народните будители – 1 ноември. Преподавателите са предложени от директори и колективи от съответните учебни заведения в морската столица.

Сред отличените е Мария Танева от Детска градина №14 „Дружба“. Варненката също е възпитаник на детската градина, от три години отново се връща там, но вече от другата страна – като учител. За мотивацията й да работи с деца, за трепетите и най-ценните уроци в живота, чуйте от интервюто на Сияна Спиридонова с Мария Танева в прикачения звуков файл: 

Много различно, много мотивиращо, защото ставам част една институция, която беше голяма част от моето израстване като човек , като личност. Обичам да се шегувам, че тук съм на доотглеждане, тъй като много от помощник-възпитателите и част от учителите, които вече се пенсионираха тази година, бяха и мои преподаватели и възпитатели.

Вие сте една от отличените млади учители, които ще получат наградата на община Варна. Какво Ви носи този приз?

Носи ми е голямо удовлетворение, защото като всеки млад специалист началото ми беше много трудно, но с подкрепата на екипа на детска градина "Дружба" успях да превъзмогна много от страховете си, които в началото съпътстваха ежедневието ми. Това, че в момента получавам тази награда за мен означава , че аз съм си свършила добре работата и че колегите около мен по същия начин са съумяли, са имали сърце, воля и душа да застанат до мен и да ми помогнат.

А какво Ви носи работата с децата?

Изключително удовлетворение! Аз винаги съм се възприемала като едно голямо непораснало дете. Когато съм около децата и като виждам тяхната обич, тяхната подкрепа, тяхната първична отдаденост на нещата, колко бързо се впускат да пробват нови неща, да приключенстват и това че аз съм част от всичко това, ме прави изключително щастлив и удовлетворен човек.

Казват, че покрай децата човек се подмладява, на колкото и години да е - отново е малък.

Точно така. Просто децата не приемат възрастта, за тях всичко е по детски. Ако им говориш като на възрастен, просто се обръщат и приключват разговор, тема, каквото и да е било и започват по техния детски начин да те привличат. Това, което най-много ми харесва в децата е тяхната чистота, искреност, както и това, че когато те видят и ти си направил нещо хубаво за тях, когато ти кажат "обичам те", "благодаря ти", знаеш, че те наистина го мислят и наистина това е, което чувстват. Това, което много харесвам в децата и в моята работа с тях е това, че те също са учители под една малко по-различна форма. Те не разбират и не осъзнават каква сила имат върху нас възрастните. Както родителите учат децата, както учителите учат децата, по този начин и децата учат нас възрастните на забравени емоционалности, на забравени интереси, на забравени в нас чувства. Възхищавам се, когато видя чувство на справедливост в някое дете, когато видя чувство на добронамереност, как си помагат, как играят, колко са задружни... Всичко това през една перспектива на вече възрастен човек аз мога да осмисля, че тези неща са много забравени от нас на моменти и е редно от време на време се държим като деца.

На какво искате да научите вашите възпитаници?

Да вярват на сърцето си! В сърцето се крият всички отговори и ключът към абсолютно всичко. Искам да ги науча и на критично мислене, на стимул за това да направят един по-добър свят!