Георги Илиев e Mista Future

"Най-после!" Това възклицание се чуваше най-често след концерта, на който Mista Future - новият албум на Георги Илиев, беше представен по време на есенното издание на фестивала Varna Jazz Days през октомври. Най-после, защото варненската, а и изобщо българската музикална сцена, имаше нужда от подобен актуален поглед върху съвременната музика.

Mista Future съдържа 11 композиции и представлява едно своеобразно пътешествие между цветни звуци от аналогови синтезатори, ефирни китарни рифове и красиви вокали с абстрактни, но в същото време дълбоко лични послания.

Колкото и странно да звучи, всичко се случи в един следобед преди 3-4 години. Моят приятел Денис Попстоев много държеше да пробвам аналоговия му синтезатор. Затворих се вкъщи и до вечерта написах 7 демо версии на парчета. Това беше първата искра.

Георги Илиев е познат на музикалната общественост основно като китарист. Той е завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив, където придобива професията си - китарен педагог. Освен всички музикални проекти, в които участва, Георги преподава китара в училището по изкуства “Св. Климент Охридски” в родния Добрич. Но основният му фокус през последната година е първият му самостоятелен албум Mista Future, в който е насочил вниманието си върху аналоговия синтез и съчетанието му с най-конвенционалните в съвременната поп култура инструменти. Албумът носи усещането за електронна стилистика, но в него не са използвани дигитални звуци или семпли. Той е своеобразно движение по ръба на няколко жанра; музика със съвременна форма и скрит преден план.

В записите Георги Илиев свири на почти всички инструменти: бас, барабани, китара, синтезатори, глас. Освен него, участват още Галин Ненов-KillaBee (бийтбокс) и барабанистите Александър Василев (в “Nile” и “Uni-Verse”) и Валери Ценков (в “Abo”).

На 17 октомври Георги Илиев представи албума Mista Future за първи път пред публика. Той свири на бас и синтезатори, а заедно с него на сцената се качиха Цветан Момчилов - клавишни, Чавдар Гочев - китара, и Васил Вутев - ударни, със специалното участие на варненския бийтбоксър Галин Ненов-KillaBee.

Докато създавах албума, бях с ясното съзнание, че това е един музикален експеримент. Винаги съм си представял, че той би звучал адекватно на фестивал за електронна музика като РАДАР например - до момента, в който Нейко Бодуров ми се обади с предложение да го представя на Varna Jazz Days. Тогава си дадох сметка, че това е нещо повече от просто електронна музика.

Кои са концепциите, които обединяват отделните композиции в едно цяло?

Албумът като цяло е изтъкан от ритмически противоречия, които буквално са в диаметрално противоположни посоки. Но в същото време има една обединяваща концепция в целия албум и това е цифрата 4. Синтезаторът ми е с 4 гласа, т.е. максималният брой тонове, които мога да ползвам в даден момент, е 4; освен това аналоговият синтез включва 4 вида вълни, една от които се нарича squаrе (квадрат) и ми е любима. Използвах я в архитектурата на почти всеки един синт звук. На китарата също използвам най-много 4 от шестте струни в ситуация на акомпанимент. Басът ми е четириструнен. Барабаните, които използвам, са съставени от 4 части. А форматът на групата е квартет - синтезатори, китара, бас и ударни.

Другият обединяващ момент е посланието. Всяка от песните засяга най-употребената тема - любовта. От интрото на албума - "Любовта е всяка подробност", до последния трак - "Uni-Verse" (чийто текст гласи: “Вселената се разширява непрестанно, а с това и разстоянието между нас. Единственото противодействие на този физичен закон е любовта.”), любовта присъства във всеки един от текстовете, но съм се опитал да я представя в по-различен, по моему космически начин.

Целия разговор на Георги Илиев с Добо Мързов в предаването 45 оборота в минута чуйте в прикачения звуков файл.