102 години от подписването на Ньойския договор

На 27 ноември през 1919 година е подписан Ньойският мирен договор. България губи около 10 процента от територията си и са й наложени непосилни за онези времена репарации и ограничения. Договорът е подписан от българска страна от министър-председателя Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен.

Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914-1918).

Мерките, които Великите сили вземат по отношение на страната, се оказват твърде крайни. Самият президент на САЩ – Удроу Уилсън, отявлено им се противопоставя и заявява, че подобно решение на проблема би довело само и единствено до втора световна война.

Според Ньойския договор България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които трябва да бъдат изплатени за 37 години, след влизането му в сила, с 2% лихва върху общата сума за първата и 5% за следващите години.

По силата на Ньойския договор България губи Западна Тракия. Южна Добруджа става част от Румъния. Град Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), са предоставени на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население.

България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33 000 души, включително полицията.

До началото на Втората световна война (1939-1945) на съглашенските сили и техните балкански съюзници са изплатени репарации в размер на 65 000 000 златни франка.