2
200 години от рождението на Достоевски се навършват през тази година. 11 ноември 1821 година е денят, в който се ражда творецът, променил представата ни за Човека в художествен план. Един от най-великите романисти от Златния век на руската литература е наричан още хирург на човешката душа и изследовател на човека. За произведенията на Достоевски се казва че са пророчески, а разбирането му за свръхчовека, вярата и неверието, изпростяването и цинизма в тревожната реалност изпреварват съвременниците му с поне век и звучат повече от актуално до днес. За предизвикателството да поставиш Достоевски на сцена Мартин Николов разговаря с театралния режисьор проф. Маргарита Младенова.
- Смисълът да бъде поставен на сцена Достоевски заслужава големите затруднения да му се намери театралният изказ. Една близка на Достоевски е искала да постави приживе Идиот, но той й казва, че това е възможно само след като се направи пиеса от романа. т.е трябва да се направи драматургична версия. Законът, по който се живее в Достоевски, поетиката на Достоевски е другата голяма трудност. Според него човекът е идея, а тя не е абстрактно нещо. Това е високата мисъл, до която развитият човек, който иска животът му тук да има смисъл, да потърси поне въпросите, ако не успее да стигне до отговорите. Тази идея го движи.
Идеята обаче може да създава, но може и да руши. Това е и другото голямо откритие на Достоевски за истината на човека в битието, че освен инстинкт за самосъхранение човек има и инстинкт за саморазрушение. Достоевски е написал едни текстове, които предупреждават какво може да се случи, когато човек загуби вярата си в нещо по-голямо от него. Сега всичко е позволено. Ние живеем точно в този свят на големите предупреждения на Достоевски.
Или поемата за великия инквизитор, който иска да изгони Христос от земята, защото на човек не му трябва дух. Хлябът му стига. Духът го измъчва, кара го да страда. На човека му стига едно по-поносимо съществувание, в което много много да не страда. Това нещо трябва да ни говори днес.
Много е интересна комплексността на човека в книгите на Достоевски и неговото представяне на живо. Срещат ли се някъде тези два свята?
Те се срещат и в нас самите, ако ги допуснем в съзнанието си. Ако човек допусне тези събития да светнат в съзнанието му. Нещо, което ние не допускаме. Днес възпаленото съзнание не работи. В симфоничния човек има поне два гласа, в него като на корида се борят един с друг за надмощие над човека - ангелското и демонското съзнание. От една страна е човекът, който си има собствена представа за себе си. В човешкото сърце Бог и Дяволът се борят.
Човек трябва обаче да го приеме...
Не само трябва да го приеме, а трябва да го съзнава. Това, което се нарича съвест, това е е гласът на Бог в нас. Трябва да осъзнаваме собственото си несъвършенство. Трябва да сме отговорни не само пред себе си, но и пред света. Виновен за всички и за всеки. Днес един нормален, логичен човек би казал „Защо пък да съм виновен...” А ние сме виновни. Човек е виновен дори и за това добро, което би могъл, но не си направил. Много иска Достоевски от човека ...
Останалата част от интервюто на Мартин Николов с театралния режисьор Маргарита Младенова можете да чуете в звуковия файл.

Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Бюджет 2026 е политически компромис, съставен така, че да няма толкова недоволни. На всеки е дадено по малко, а резултатът е позната формула на добрите бюджети - такива, които не предизвикват кризи, но и не водят до дълбоки промени. Така коментира одобрения от кабинета проект на бюджета на страната за 2026 икономистът Димитър Събев от Институт за..
Човек трябва да е чувствителен към света - емоцията не е само в нас, тя е около нас. Това подчерта за Радио Варна художничката и преподавател в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна - Миряна Пеловска. Тя откри своята самостоятелна изложба "Къси разкази" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев". Експозицията, която..
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Пет награди "Ротари-Евксиноград" бяха раз дадени за 18-а поредна година на ученици и учители в Градската художествена галерия във Варна. Отличията са за ученици със значими постижения, отвоювани на национални и международни състезания, както и на учители, постигнали успехи при работа с ученици. Един от тях е Звездемир Пенев, 12-класник от..
След като бъде избран особен управител на "Лукойл Нефтохим Бургас", България ще може да поиска дерогация от американските санкции. Това каза Валентин Кънев, председател на Черноморската и Балканската петролна и газова асоциация. Назначаването на особен управител е ключова стъпка в подготовката на правителството за възможен преходен режим, каза..
В България времето се възприема по различен начин от Чехия - дори граматически. Това каза Рдка Рубилина - експерт по човешки права, поетеса и директор на Чешкия културен център в София, в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според нея не може да се каже точно, че се се създава усещането за по-забавен ритъм, но нагласата е друга. Рубилина сподели..